Япония, моля!

Третата икономика в света е подредила по най-красивия начин дома си

Ще ви напиша за Япония, която е на 5-6 хиляди километра далече от нас. Която, според класацията на Световната банка за 2022 г., е на 3 място по БВП в света след САЩ и Китай. Която е имала премиери и управници, подреждали държавата години наред така, както биха желали да подредят дома си. Която бе опостушена от две атомни бомби през 1945 г., но премина през това с болка, смирение и без омраза. За Япония, която приема днес САЩ за един от големите ѝ приятели. За чистата, подредена, усмихната, добронамерена, изпълнителна, работлива и талантлива Япония, в която човек трябва да ходи отвреме – навреме, за да се увери още веднъж, че подобни места на Земята не са утопия.

И въпреки че нерядко в метрото се виждат уморени и самотни хора, каквито всички се чувстваме понякога, тук поне е ясно, че те не са нещастни за това, че са чакали влака един час, че улиците са мръсни, че някой ги е обрал, че работодателят ги е излъгал. Както се казва, всеки е нещастен по своемо.

Въпреки че населението на Токио е 14 милиона души, а заедно с трите приобщени префектури достига до 35 милиона, изглежда невероятно, че в този толкова гъсто населен град не можеш да видиш задръстване от автомобили по широките му булеварди. Причината е в активното използване на столичния метрополитен, собственост на държавата и общината. Той осигурява ежедневно към 7 милиона пътувания. Друга причина за чистия въздух и липсата на изтощителни задръствания, е фактът, че за да получат право да си закупят автомобил, жителите на Токио трябва да докажат, че имат къде да го паркират. Жителите на мегаполиса предпочитат обществения транспорт и заради високия данък, който биха платили за личния автомобил.

Като се качиш на автобус, шофьорът не спира да говори – коя е следващата спирка, кога пътниците да се хванат добре за дръжките, защото следва завой. Не спира да благодари на всеки, който слиза от автобуса, минавайки през устройството до шофьора, за да си чекира картата за пътуване. И на качване, и на слизане пътниците преминават през шофьорската врата, за да може автоматът да засече спирките и да си дръпне сумата за транспорта.

В Япония е въведена единна карта за ползване на транспорта – автобус, метро, влак. Няма значение в кой град или на кой остров си. Картата Суика си отчита услугата като брой спирки (или километри) и си тегли от парите, с които си я заредил. С нея можеш да пазаруваш и в магазините от веригите Seven/Еleven или Family mart. В същото време винаги съществува възможност да си платиш кеш билета. Влакът-стрела също се плаща отделно – на гише или през автомат, с кеш или с дебитна карта. Няма кондуктори, няма контрольори, няма фалшиви билети. На всичкото отгоре – няма и закъснения. Седалките във влака-стрела приличат на самолетните. Периодично се съобщава на японски, английски и китайски в кой вагон се намира служителя, към когото пътниците могат да се обърнат при нужда. Има и телефонна слушалка, по която да се обадят и да го повикат. Влакът развива малко над 300 км/ч, но тази скорост вече е ниска за японците. Те усилено работят за масовото пускане на влакове, които ще се движат с 660 км/ч. (За сравнение: Наскоро нашият транспортен министър съобщи, че новите влакове, които ще обслужват линията София – Бургас, ще се движат със 160 км/ч. Г-н Гвоздейков остана в служебния кабинет, за да успее да съживи БДЖ с проекти като този.)

Ако докато вървиш по асфалтираните тротоари завали дъжд, можеш да си вземеш чадър от поставките пред входовете на магазини, хотели, офиси и дори жилища. Е, не навсякъде ги има (сигурно защото в Япония вече е пълно с чужденци), но все още се срещат места, откъде да си услужиш с чадър. Никой не те пита ще го върнеш ли, защото въпросът е обиден. Разбира се, че следващия път, когато минеш оттам, ще го оставиш, ако си японец или възпитан чужденец. Може и с благодарен поклон да го сториш, поискаш ли да се харесаш сам на себе си.

Когато си на гарата и се чудиш точно тук ли спира влакът, който ти трябва, достатъчно е само да се огледаш, за да видиш гаровия служител. Той най-вероятно няма да знае чужд език, но ще е готов да ти помогне. Ще го направи, дори ако трябва телепатично да усети какво го питаш. И на всичкото отгоре, когато ти помогне, ще се поклони и ще ти помаха от перона. Той – някакъв непознат усмихнат японец, щастлив, че си е свършил както трябва работата.

Страната на изгряващото слънце, която освен че е подредила по най-добрия начин дома си, толкова се старае всичко в живота да е „кауай“ (мило, сладко), че е изрисувала като писано яйце боклукчийските камиони. Когато се движат от тях ехти кауай песен – нещо весело и детско.

В град Окаяма предстоят избори. Политик бе наел малък червен автобус с платформа, който също излъчваше приятни мелодии, докато се движи съвсем бавно. Спираше на определени места и тогава кандидатът започваше да обещава пред микрофон. Никой от гражданите не се спираше да го слуша. Човекът се извиняваше, автобусът продължаваше нататък, спираше и същото се повтаряше с поклони и извинения.

Цяла Япония прелива от усмивки, деликатност и доброжелателност. Японците просто чакат някой да им поиска нещо, за да се раздадат. Наистина им доставя удоволствие да видят как човек си изпуска тежкия портфейл, за да му го върнат, без въобще да се запитат колко ли пари има в него.

Сервитьорите са толкова дружелюбни и всеотдайни, че не заслужават да ги обидите с бакшиш.

Момичетата не искат да се натрапват със силен парфюм, затова или не употребяват такъв, или ако се изкушат, той е с лек аромат, сякаш крило на гълъб го е довял незнайно откъде. Впрочем там доста често в слънчев ден младите жени носят чадър, за да не потъмнее сияйната им кожа.

Далеч преди френските крале да се научат да се къпят, обикновените японци са се радвали на истинска баня с естествено топла вода от минералните извори. И до днес истинският японец се къпе два пъти на ден – сутрин си взема душ, вечер се потапя задълго във вана. Няма хотелска стая или жилище, в които да липсва ваната. Тя е задължителна и без нея японецът ще е нещастен.

Не мога да не отбележа и тоалетните. Няма да се спирам на многобройните им функции и затоплените седалки, но е важно да се каже, че в тази страна няма химически тоалетни. Има през максимум половин километър обществени такива, които са чисти и направо приветливи. Като видиш такова място, получаваш прозрение, че японците знаят колко са важни тези заведения. А защо у нас все още не сме разбрали това, след като си знаем, че не сме цветя, не сме ангели и други херувими?

Досетливият човек веднага ще се сети, че в Япония боклуци по улиците няма, така както няма и кошчета за тях. Ако видите хартии и фасове, може да бъдете сигурни, че те са от чужденците, които не са оставили лошите си навици у дома.

Понякога в Осака или в друг град в час пик се обособяват в метрото вагони само за жени. Целта на сепарацията е да се избегне неприятното за жените волно или неволно натискане в блъсканицата.

В планината Хаконе, откъдето се вижда пресеченият конус на Фуджи, има туристически места – езеро с пиратски кораб, лифт, висящ мост, храм, магазини и ресторанти. Един от ресторантите бе постигнал абсолютното кауай изкуство. Входът бе арка от рози, а от високия таван висяха стотици саксии с живи цъфтящи растения. Над тях бе инсталирана система за мъглуване, която осигуряваше влага на цветята. В този рай кухнята беше вкусна и дори евтина.

В един от магазините на японската верига за облекло „Уникло“ наблюдавахме какво се случва при пробните. Клиентът, взел дрехи за пробване, бива поканен да седне, докато се освободи кабина. Когато някой излезе от пробната, служителят изнася от нея дрехите, почиства пода и едва тогава се кани следващият клиент. Преди да влезе в кабината, той трябва да се събуе.

Япония е с над 125 милиона души население и с ниско равнище на безработица. Там възрастните хора работят, докато ги слушат главата и краката. Уважението към тях е безкрайно и това е още едно мерило на японската духовност и интелигентност. За да могат да осигурят работа на толкова много хора, има необясними за нас дейности. Освен момичетата, които почистват пробните, отнасяйки се съм клиента с почит, други момичета са наети да канят гости в заведенията. Това са млади привлекателни девойки, облечени с вкус. Те се усмихват и не спират да приканват минувачите с най-красивите си усмивки.

В Хаконе работата на една пълничка японка на средна възраст беше да надува свирка, с която даваше знак на автобусния шофьор дали да продължава да паркира на заден ход. Когато достигнеше края на паркомястото, свиренето се проточваше и шофьорът спираше. Това беше професията на тази жена, която тя упражняваше всеотдайно. Заедно с нея се трудеха двама доста възрастни японци. Те бяха регулировчици при кръстовище с работещи светофари.

В „Юнивърсъл студиос“ в Осака момчета и момичета не спираха да се усмихват и да насочват посетителите към атракции, магазини и ресторанти. Правеха го в продължение на часове без да изглеждат изморени или отегчени, без да се ядосват, без да правят забележки за каквото и да било. Признайте, ние не можем така. Все някой ще ни е крив за нещо, все ще гледаме да се изкараме по-умни от тези, за които работим. Все ще си мислим, че сме родени да сме шефчета, а не обслужващ персонал. Все ще се заядем с някого и ще го критикуваме така, както си умеем най-добре.

Парковете в Япония са произведения на изкуството. Приличат на лондонските – хората могат да се разхождат по тревата и да си правят пикник. Имат езера, мостчета, пагоди, големи камъни, пейки, подрязани храсти и красиви дървета. Понякога музиканти събират публика. В парка на Нара се излежават лакоми сърни, които са се научили да се покланят, за да получат храна. В други паркове има храмове или дворци – императорски, самурайски.

Японците не изглеждат твърде религиозни, но им харесва да посещават храмовете – будистки или шинтоистки. От детските градини и училищата също водят децата на екскурзии до свети места, за да ги научат да обичат и уважават родината си.

Една от новите атракции в Токио и в Осака са светлинните инсталации на тиймЛаб Планетс. Това са съвременни приказки, в които се разказва за движещи се светлини, в които се загубваш, щастливо омагьосан като душа, напуснала тялото си и отправила се най-после към звездите. Прекрасно е и не може да се опише с думи. В Токио тиймЛаб Планетс е в закрита огромна площ с различни атракции, разпределени в отделни зали. В Осака е на открито.

Япония отлично знае, че този свят има нужда от шоу и магии, за да се отърве от скуката на ежедневието. Затова в Осака вече две десетилетия приема посетители Юнивърсъл Студиос, а в Токио наскоро отвори врати парка „Уорнър Брос Студиос“. Магията на Хари Потър продължава да действа сред тийнейджърите, които, ако са късогледи, неизменно си купуват очила като тези на „момчето, което оживя“.

Аниме индустрията върти милиарди, като продава блузи, шапки, чаши и други стоки с образите на герои, както и фигури, които струват по няколко стотин лева.

Но, това е Япония! А всички холивудски и аниме истории са приказки в приказката Япония.

Тук светофарите издават силни звуци на гларуси, градовете светят през нощта като ден и в полунощ улиците преливат от хора, които не си губят времето да спят.

Когато отлитахме обратно към България, двама служители до пистата на летището в Нарита поставиха печат на впечатленията ни от Япония. Докато самолетът набираше скорост да се вдигне, те махаха към пътниците и последното, което видяхме, беше поклонът им. Сайоонара!