Извънредно положение! Реколтата на пловдивски фермери гори заради малкото вода в язовир „Пясъчник“

Заради демонтираните преди повече от 10 години помпи под язовира нищожният воден обем не можеше да бъде увеличен, обясни главният инженер на клон „Марица – Пловдив“ инж. Кърнолски

Поливната вода, която идва от язовир „Пясъчник“ към Главен напоителен канал Стряма – Чирпан, изчезна в района на Раковски още преди да започне астрономическото лято.

„Ние хем искаме да се произвежда българска храна и тя да е качествена, хем „Напоителни системи“ ни оставиха без поливна вода. В момента каналът е пресъхнал. Само водорасли има. Страшно е“, алармира зърнопроизводителят Людмил Работов. Той уточни, че говори не само от свое име, а от името и на производители на ориз и зеленчуци. Всички те са си правили стопанските планове с презумпцията, че ще могат да ползват вода от държавното дружество.

Неговата царевица загива. „Още 3-4 дни без вода и ще погине“, каза Людмил Работов и подкрепи думите си с направени днес снимки на канала и на царевичните растения.

Земеделските производители са възмутени, че от Басейнова дирекция – Източнобеломорски район не издават разрешения за сондажи, защото водните тела били повредени. В същото време речните води на Марица и Струма изтичат към Гърция и Турция. „Ние тук вода газим, жадни ходим“, обобщи г-н Работов.

Той допълни, че „Напоителни системи“ редуцират договорите и умишлено не искат да подписват нови договори. Уведомяват хората, че евентуално няма как да доставят вода.

„Само че ние сме вложили труд и средства. Дотук съм изградил върху 400 дка напоителни съоръжения, които не мога да ползвам, а инвестицията е голяма. Сега като гледам, че няма вода, как да инвестирам в напояване?“, пита той. Сеитбата и отглеждането на царевица също е голям разход, който може да се превърне в чиста загуба, ако в тази си фаза житното растение не получи вода.

Засегнати са още производители от Хисаря, Калояново, Бегово, Сухозем, Стрелци, Главатар, Борец, Раковски, изброи той. По думите му причината за голямата неволя на производителите е в липсата на помпи, които са изчезнали преди малко повече от 10 години.

Агро Пловдив се обърна към „Напоителни системи – клон „Марица““ за повече информация. Разговаряхме с инж. Никола Кърнолски, главен инженер.

Още през пролетта предупредихме потребителите да не увеличават площите, защото това лято водата ще е малко. Изпратихме и специален доклад до София

– Какво се случва с язовир „Пясъчник“, г-н Кърнолски? Защо главният напоителен канал е празен?

Язовир „Пясъчник“ е на 60% от обемите през миналата година. Намалението е с 40 на сто. През 2023 г. по това време водата е била 40 милиона кубика, а сега е 24,5 милиона.

Този напоителен канал, за който ви говорят, започва от с. Лесичово, Пазарджишка област, където има водохващане от река Тополница. Оттам ни пускат вода – от яз. Тополница, като се прехвърлят и количества и от „Белмекен-Сестримо“. Този канал идва до язовир „Пясъчник“ и там под язовира има един по-малък язовир, който всъщност е изравнител „Пясъчник“. След изравнителя каналът продължава до р. Стряма при с. Иван Вазово. И оттам като мине под реката, се допълва с водохващане от р. Стряма. Оттам нататък се нарича ГНК „Стряма-Чирпан“. Той не стига до Чирпан, а близо до Брезово.

– Защо няма вода в канала?

Не че няма вода. Подава се по-малко и това количество е зависимо от това какво ни подават от Пазарджик. Стремим се да използваме „Пясъчник“ възможно най-икономично, защото ако сега започнем както при нормална година, до края на юли водата ще свърши и тогава ще стане много по-сериозно положението. Принудени сме да редуцираме подаването на вода, за да можем да стигне поне до края на август. Така че няма целенасочено спиране, а в зависимост от това какво ни подават от Пазарджик се разпределя водата възможно най-икономично.

– Може би с предимство към ориза?

Получава се така, че тази и предишните години близо 90% от водата отива за оризопроизводство. Те са основният дял от потребителите на поливна вода. Оризовите полета са групирани под Съединение към Цалапица и в района на община Раковски до границата с област Стара Загора.

– Равномерно ли се разпределя водата или тези, които са в края на канала при Раковски и Брезово са ощетените?

Това е другото. Тези, които са в община Съединение и надолу към магистралата и до река Марица, условно казано, са в началото на пътя на водата, тоест там, където каналът навлиза на територията на област Пловдив. При тях положението не е толкова тежко. Докато в община Раковски, които са накрая на пътя на водата, винаги има проблеми – било с разпределението, било със загуби на вода по течението.

– Предупредихте ли навреме земеделските производители за очертаващия се дефицит на поливна вода?

В интерес на истината нашето ръководство направи две сериозни срещи с потребителите на вода в Пловдивско – на 6 март и 16 април. В Пловдив дойде г-жа Снежина Динкова, изпълнителният директор на фирмата, заедно с други членове на борда на директорите и с г-н Карафезиев, който е директор на дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХ. Те предупредиха производителите да не увеличават декарите като площи. Казахме им, че около 40% се очертава да е дефицитът на вода спрямо миналата година заради липсата на валежи и снежна покривка през есенно-зимния сезон. Производителите бяха посъветвани, като си планират своите дейности, да имат това предвид. Ние се подготвихме и предупредихме, но сме зависими и от природата.

– Споменахте, че водата идва и от язовир Белмекен-Сестримо …

Оттам се изпуска вода от последното стъпало от ВЕЦ „Момина клисура“ и откъдето пак с канал се хваща и отива в с. Лесичево под язовир „Тополница“. Оттам се улавя и има възможност да се прехвърля.

– Производителите обаче са разбрали, че би могло с помпи да се прехвърлят допълнителни количества вода към напоителния канал. Така ли е?

Това за помпите е вярно. Язовир „Пясъчник“ навремето е построен с една цел – да може през есенно-зимния период в него да се качва вода с помпи. Тези помпи обаче през 2011-2012 г. са демонтирани и ги няма, може би защото са били неикономични. Помпената станция, която е точно под стената на яз. „Пясъчник“, е била предвидена за 8 часа нощна работа, за да се ползва евтин ток. За това време двете помпи са можели да качат около 400 000 кубически метра вода за 8 часа или около 12 милиона за месец. Миналата година започнахме сезона с около 40-50 милиона кубика. Когато бях млад специалист помня, че сме започвали годината с 80-90 милиона кубика вода и тогава поливките бяха гарантирани. Докато сега сме с 24 милиона и разчитаме на това, което идва от „Тополница“ и „Белмекен-Сестримо“.

– Има ли идея да се възстанови помпената станция при „Пясъчник“?

Говори се за такава инвестиция, но кога ще стане аз не мога да кажа. Възстановяването на помпената станция ще струва между 20 и 30 милиона лева. Ние предложихме да започне нещо поетапно – на поставят една помпа, да я монтираме и да видим как работи. Евентуално да се направи нещо като фотоволтаична система, за да има независима самостоятелна енергия. Има служебни площи, които са сервитутни ивици и които могат да се използват за монтиране на панели. Дали сме това като предложение още преди една година.

– Кога ще се изчерпи водата в язовира?

Зависи от това как ще се развие прогнозата. Чул съм прогнози за дъждовно лято, но също така и за горещо и сухо. Не искам да мисля какво би било, ако се изпълни лошият сценарий. Ние сме изпратили специален доклад до София, така че сме дали наше становище, че повече от 45-50 хиляди декара с ориз няма да могат да бъдат подсигурени с вода. Това е границата за цялата Пловдивска област. Преди площите с ориз в областта бяха между 70 и 80 хиляди декара, но паднаха на 65 хиляди, а някои от производителите си имат и собствени водоизточници.