Дивите коне на Пржевалски се завърнаха в Златната степ на Казахстан

Видът им е запазен от Зоологическата градина в Прага след Втората световна война

Изчезналите диви коне на Пржевалски се завърнаха в Златната степ на Казахстан за първи път от поне 200 години. Прехвърлянето по въздуха на седем коня на Пржевалски – шест кобили и един жребец, от Европа до централноазиатската страна, се състоя в началото на юни в операция, ръководена от зоопарка в Прага.

Вече почти две седмици конете се справят добре: препускат из равнините и дори започват да се чифтосват, съобщава Би Би Си.

„Това е застрашен вид, който се завръща в земите на предците си, вид, който е изчезнал в дивата природа през 60-те години на миналия век, видян за последно в Монголия… така че е просто чудесно… чудо“, каза Филип Машек, говорител на Зоологическата градина в Прага.

Въпреки че през последните десетилетия конете бяха въведени бавно отново в Монголия и Китай, това бе първото завръщане в Казахстан.

Конят на Пржевалски е последният вид див кон на планетата, кръстен на руския изследовател Николай Пржевалски, който пръв идентифицира коня за европейската научна общност.

Видът произхожда преди хилядолетия от степите на Централна Азия и е пренесен от изследователи в Европа и Северна Америка през 19-ти и 20-ти век, където популациите са установени в зоологически градини.

Някои от тях се озоваха в зоологическите градини в Мюнхен и Прага – техните потомци сега са реинтродуцирани в Казахстан.

По време на „откриването“ им от Пржевалски през 1879 г., конете могат да бъдат намерени само в малка част от западна Монголия. Конкуренцията с хората и добитъка, заедно с промените в околната среда доведоха до измирането им.

Признавайки заплахата, след Втората световна война бяха положени международни усилия за спасяването на животните. На Зоологическата градина в Прага е поверено „международното отглеждане“ на породата.

Конят на Пржевалски отдавна се счита за единствения останал истински вид диви коне – тъй като видове като американския мустанг и австралийския бръмби са диви коне, произлезли от опитомени животни.

Конят на Пржевалски е по-нисък и по-набит от съвременните опитомени коне и техните генетични различия показват, че нито един вид не е предшественик на другия.

Кой е Пржевалски

Николай Пржевалски е руски генерал, преди всичко географ-изследовател с полски произход, който е живял едва 49 години (1839 – 1888 г. в стар стил), но е направил едни от най-важните географски открития.

Той е извършил пет експедиции в продължение на 21 години и е изминал пеша 33 268 км път в по-малко изследвани и почти неизследвани територии в Азия. Пржевалски е картирал географските особености на всяка пустиня, планина и равнина, езера и реки, през които е минал. По пустините и планините на Монголия и Китай Пържевалски преминава над 11 800 км, като извършва маршрутно картиране на около 2700 км. Научните резултати от експедицията се огромни и поразяват съвременниците му. Той дава подробно описание на пустините Гоби, Ордос и Алашан, високопланинските райони на Североизточен Тибет и котловината Цайдам (открита от него), първи нанася на картата на Централна Азия над 20 хребета, седем големи и редица малки езера.

Николай Пржевалски е първият европеец, който прониква в горните течения на Яндзъ и Хуанхъ и е установил, че Баян Хара Ула е вододел между тях.

По време на третата си експедиция  намира пътя към забранения град Лхаса (Тибет) и се намира само на 300 км от него, но е принуден да се върне обратно: в Лхаса се разпространява слух, че руски отряд идва с цел да похити Далай Лама.

В сложните и продължителни експедиции, които ръководи Пържевалски, не загива нито един човек – феноменално явление в историята на световните географски изследвания. В състава на всичките му експедиции участват само хора, които са на служба в Руската армия, което обезпечава желязната дисциплина, сплотеността и отличната бойна подготовка на експедиционните отряди. Нито един пътешественик преди и след него не преминава такова огромно разстояние пеша – над 33 хил. км. Мечтата на Пържевалски да посети духовния център на будизма Лхаса не се сбъдва – попречва му британската дипломация.

Скоропостижна смърт прекъсва неговото пето по ред пътешествие в Централна Азия. Умира в Каракол, на езерото Исък Кул, на 20 октомври 1888 година (стар стил) от коремен тиф. Погребан е по негово собствено желание на брега на езерото, където сега има паметник и мавзолей.