Ники и Бети пуснаха петиция за подкрепа на „Дивата ферма“ и на всички високопланински животновъди

Те обещаха да дарят тазгодишните субсидии в размер на около 300 000 лв. за благотворителност

Благовеста и Николай Василиеви, създателите на „Дивата ферма“, която съществува от 30 години, пуснаха петиция, с която потърсиха подкрепата на всички българи. Само за ден петицията е подписана от над хиляда човека.

„Имаме нужда от вас, за да запазим традиционното животновъдство и да продължим да храним нашите и вашите деща с чиста българска храна“, казват Ники и Бети, облечени в стари български носии, във видеоклип, качен в Youtube.

„Дивата ферма“ отглежда по биологичен способ около две хиляди месодайни говеда от редки автохтонни български породи. Тя е най-голямата био говедовъдна ферма в Европа. Първата кланица и цех за преработка на био телешко месо на Балканите са създадени от „Дивата ферма“, която е сертифицирала като био 11% пасища за 2022 година.

Тази година обаче може да се окаже последна за по-голяма част от животните.

Причината е, че са въведени годишни планове за паша на националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Стара планина“, които забраняват на животновъдите да пускат животните на пасищата, които са на височина над 1500 метра.

Огромният проблем на фермерското семейство е, че под 2000 метра почти няма пасища и още по това време на годината тревите са изсъхнали като барут. Вековните пасища, от които преди са се хранили животните, са над позволената височина. Там често падат валежи и тревата е зелена дори в края на юли. Именно към тези пасища в предишни години Николай и Бети са водили стадото, което е оставало на тях, докато падне първия сняг.

„Ще бъдем много благодарни, ако целия български народ се изправи да защити българската природа и българското биологично животновъдство“, каза Бети.

„Ние, нашите животни, сме част от тази природа. По никакъв начин не я унищожаваме, както твърдят еколозите. Биологичното животновъдство е необходимо на природата, за да се подхранва, възстановява и да поддържа равновесието си. В ЕС с помощта на 11 университета е направено мащабно изследване по поръчка на Европейската комисия. Докладът доказва, че едрите тревопасни животни са именно онази брънка от биологичния кръговрат, която е необходима, за да се поддържа дивата природа. Тези пасища, които ни се отнемат, са създадени от тревопасните животни, които са били на тях стотици хиляди години. Животните са важна част от биоразнообразието в планината, където всичко е в симбиоза“, казва Бети.

Тя допълни, че „Дивата ферма“ запазва генофонда на старите породи говеда в страната. Преди шест хиляди години траките са отглеждали същото родопското късорого говедо.

Заради променените условия в плановете на националните паркове фермерите трябва да закарат в кланици голяма част от животните, тъй като фермата няма условия да ги отглежда в ниското. Няма обори, има само навеси. В пасищата на Източните Родопи се намира само около една четвърт от стадото на „Дивата ферма“.

В последните 15 години голяма част от животните са се изхранвали от пасищата на Рила. В началото не е имало други стада, до момента когато през 2014 г. земеделското министерство създава мярката за пасторализъм, по която се субсидират планинските пасищни животни. Оттогава броят на говедата, които пасат нависоко, се е увеличил твърде много.

„Надеждата ми е в това целият български народ да се обедини в каузата да запазим българското животновъдство. Ние ще дарим цялата си субсидия, която бихме получили за 2024 г., като изключим данъците и таксите, които трябва да платим. Нейният размер е близо 300 000 лева. Тези пари ще ги дадем като благотворителност, за да докажем на всички „зелени“, че „Дивата ферма“ не се бори за субсидии, а се бори за паша. С тези средства може да се купи една линейка за недоносени бебета, например. Искаме да се създаде инициативен граждански комитет, който да следи дали кравите нещо преизпасват или преутъпкват през лятото, така както твърдят една шепа български учени,“ предлага Бети.

„Агро Пловдив“ се присъедини към петицията за подкрепа на „Дивата ферма“, защото вярва, че ако си помагаме взаимно, дори и със съвсем малки жестове като един символичен подпис в петиция, можем да излезем от омагьосания кръг, в който от години се въртим, и се въртим.