Реколтата от пшеница е много слаба, заради беззакония не можем да полеем царевицата

Преди доста години видях прогноза, че Добруджа ще опустинее, а софийското поле ще стане житницата на страната. Тя вече се сбъдва, каза известният зърнопроизводител Ангел Вукодинов

– Г-н- Вукодинов, каква е реколтата тази година?

Едно време колега разказваше, че в планинска река със средна дълбочина 20 см се удавила една крава, която е висока метър и половина. Как така? Ами много е просто. В реката има вирове. И нашият случай е такъв. Средното положение в България няма да е лошо. За съжаление ние от Пазарджишко, Пловдивско и донякъде Старозагорско сме попаднали във вира. Производителите в тези три области, по мои наблюдения, ще бъдат с най-лоши резултати. И пак го казвам с едно наум, защото „всичко е относително“.

– Какви са средните добиви тук?

Реколтата, която в момента прибираме преди 20 години щяхме да кажем, че е средна и дори добра. Само че с тези високи себестойности, които се натрупаха и с тази ескалация на цените след коронавируса и после след началото на войната в Украйна, не можем да се похвалим с добра реколта. Забележете, че цените на реализацията се върнаха на стойностите отпреди коронавируса като цената на пшеницата, да кажем, а цената на консумативите не е 4 пъти по-висока, колкото скочиха след начолото на военния конфликт, но все пак са два пъти по-високи отпреди 2020 г. Един конкретен пример: Преди коронавируса амониевата селитра беше от порядъка на 350 лева без ДДС. Преди две години скочи до рекордните нива от 1500 лева. В момента е „само“ 600-650 лева/тон или двойно отпреди Ковид-19. Преди пандемията пшеницата се продаваше на около 380 лева/тон. В момента цените са близки до тогавашните, но са по-ниски. В момента не знам точно какви са, защото е доста мътно. Затова кавам, че

тези 350 до максимум 400 кг/дка, които се жънат в нашия район (а има и доста по-лоши добиви) са лош резултат.

Тази реколта, умножена по ниската цена, поставя в доста негативна ситуация земеделците. Разбира се, не навсякъде е така. Чувам, че някъде се добиват двойни на нашите добиви. Така че средно за страната реколтата ще бъде отчетена като добра.

– Но все пак, нали сте над себестойност, нали?

При добивите, които имаме в Пазарджишко, Пловдивско и Старозагорско, смятам, че ще продаваме под себестойност. Казвам го уклончиво, защото себестойността за различните колеги е различна, но според мен ще бъде от порядъка на 450 лева на тон. А в момента пазарът е 100-120 лева надолу.

– Ще има ли компенсация от другите култури?

Мисля, че за слънчогледа сметките ще бъдат по-добри.

– За този, който се отглежда поливно ли?

По принцип не поливаме слънчогледа, но дори и да искаме да го поливаме, вода няма. А и да има, икономически не излиза сметката. И трето, чисто технологично, ако се случат силни ветрове, полятият слънчоглед поляга. Сега той вече е прецъфтял. Тези дни бях до морето и, когато се връщах, до Ямбол валяха доста обилни дъждове. При Стара Загора бяха малко по-слаби. Тук бяха нула.

– Има ли вода в каналите на „Напоителни системи“ в района на Съединение?

В района на Съединение се полива оризът и царевицата. Аз лично поливам царевица. Има вода, но казвам има в кавички. Отремонтиран е само каналът, който подава вода за поливането на ориз. Това е канал „Алеко“. Според мен той не беше в толкова тежко положение. Освен това е по-малък от Главния напоителен канал, който обслужва няколко области и чиято вода идва от яз. Тополница.

Но има и друг проблем. Вътрешноканалната мрежа е в безобразно състояние, безстопанствена и ничия. Общо взето земеделците почистват тази мрежа от канали на добра воля и защото водата им е нужна. Там нещата са трагични.

– Трагични?

За нашия район е голям проблем, че по незнайно какви пътища и лично според мен противозаконно, още преди двайсетина години два язовира бяха продадени. Те бяха на бившите ТКЗС. Не съм в течение по какъв начин е продадена и земята, защото това по законен начин няма как да стане. Тези язовири са правени навремето с основна цел да служат като изравнители и да се поливат от техните води част от земеделските земи. Единият язовир почти не работи. Другият се ползва като рибарник от наемател. Получава се голям конфликт, тъй като „Напоителни системи“ е собственик на главната напоителна система.

Вторичната канална мрежа е ничия. А язовирът, който трябва да служи като изравнител, е частен.

Съгласно Закона за водите най-приоритетният ползвател на вода е населението. На второ място е напояването. На трето са ВЕЦ и т.н. Този закон обаче не се спазва.

– Все пак поляхте ли царевицата?

Производителите на царевица около язовира поляхме веднъж, като получихме вода от частния язовир. Поливките ги плащаме на „Напоителни системи“, които имат ангажимента да възстановят използването от нас количество вода на язовира. Но тъй като не са го направили или поне не са компенсирали достатъчно язовира, рибовъдите там ни отказват втора поливка, за да не уморят рибата. „Ще ви дадем вода, когато „Напоителни системи“ ни компенсират за количествата, които ви дадохме за първата поливка“, ни казват.

Проблемът е, че земеделците са си направили сметките, очаквайки заради поливките 1 тон царевица от декар при себестойност 750 кг. За да получи производителят 1 тон продукция, трябва да осигури минимум две поливки в сезона. Ако поливката е една, добивът ще падне на 500 кг и отново земеделецът ще е под себестойност.

– Все ми се струва, че преди пандемията земеделците работеха по-леко. А оттам нататък става все по-трудно и трудно. Така ли е?

Наистина, преди 2020 г. беше по-добре. Не знам сега откъде ни идва. Дали от политиката и безхаберието, дали от климата, дали от зелената сделка … И дядо Господ ни наказва допълнително. Явно си заслужаваме. Но като че ли климатът е най-голямото предизвикателство. В Сибир например вече се отглежда пшеница.

– Заради глобалното затопляне? Докъде ще стигне, какво очаквате?

Преди 25 години в Хановер видях едно табло с картата на цяла Европа и прогноза до 2050 г. как промените на климата ще повлияят на отделните държави. Отидох при България на тази карта и там видях две неща, които много ме изненадаха и тогава ми се видяха футуристични. Едното беше, че Добруджа ще започне да опустинява. И другото, че Софийското поле ще се превърне в житницата на България. И тези неща вече са почти факт.