174 г. от раждането на Вазов. „Нему България дължи своята култура“

На 9 юли 1850 г. в Сопот се ражда геният на словото Иван Вазов. Неговите творби са вдъхновяващата украса на героичната българска история и възхвала на природата ни. Историците казват, че в края на 19 и началото на 20 век българите са държали в домовете си две книги – Библията и „Под игото“.

Няма художествен стил, в който критиците да не са отбелязали яркото Вазово присъствие – поезия, белетристика, романистика, драми, комедии, пътеписи…

Когато преди 174 г. Иван Вазов се е родил, бащата Минчо Вазов е имал съвсем практични намерения за сина си. Смятал е да го направи търговец. Но, както се казва, човек предполага, Бог разполага.

Биографията на Вазов е изключително богата. Като се започне с учителите му – Ботьо Петков в Калофер и Йоаким Груев в Пловдив, през жаждата му за четене, се стига до първата му публикувана творба – стихотворението „Борба“, когато е бил на 20 години. И оттам нататък лавината на огромното му творчество се задвижва.

Вазов е бил и хъш, и учител, и донякъде революционер в годините преди Освобождението. Но е не е спирал да върши това, в което е най-добър – да пише.

След Освобождението е станал съдия в Берковица, депутат от Народната партия, издател на пловдивския вестник „Народний глас“ и на списанията „Наука“ и „Зора“. Иван Вазов пише „Под игото“ в Одеса, където бяга след неуспешния проруски преврат. Но очевидно изкушен от възможностите на политиката, след завръщането си в България отново става депутат, а после и министър на народната просвета.

Той обаче остава в историята не като политик, а като писател, завещал на България невероятно наследство.

Когато писателят умира на 22 септември 1921 г. от сърдечен разрив, новината потапя в скръб цялата страна. Гео Милев, който преди това е осмивал Вазов не веднъж и дори е казвал „Вазовщината трябва да напусне и театъра и литературата“, сяда и пише следното:

„Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българската литература, създаде българския език, като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно българският народ дължи всички онези културни блага, които можа досега да създаде. Нему България дължи своята култура.”

Сопот започна отбелязването на годишнината от раждането на великия българин още от вчера вечерта, когато ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич изигра Йовковата пиеса „Боряна“.

Днес ще бъде връчена Националната Вазова награда за литература на Здравка Евтимова, след което ще има среща-разговор с нея. Центърът за работа с деца ще организира занимания за най-малките жители и гости на града през деня. Вечерта Деси Добрева ще изнесе концерт.