Европейската организация за растителна защита алармира за риск от разпространение на плевела Сива амброзия

Този вид все още не се среща в Европа, за разлика от пелинолистна амброзия, която превзе големи части от Северна България и се прехвърли на юг

Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (European plant protection organization – EPPO) включи в списъка си за предупреждения (EPPO Alert List) нов инвазивен, чужд вид Ambrosia grayi (сива амброзия) през май 2024 г. Плевелът обитава влажни или сезонно влажни тревни площи, крайпътни местности (пътища и железопътни линии), канавки и обработваеми, земеделски площи, съобщи Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

Видът Ambrosia grayi е тревисто многогодишно растение от семейство сложноцветни (Asteraceae), род амброзия (Ambrosia), с тривиално име сива амброзия.

Видът се среща и под следните синоними: Franseria grayi A.Nelson, Franseria tomentosa A. Gray 1849, Gaertneria grayi A.Nelson, Gaertneria tomentosa (A.Gray) Kuntze.

Идва от Израел, където е поставен под карантина

Ambrosia grayi е включен в EPPO Alert List във връзка с установяването му за първи път в района на EPPO (Израел) през 2017 г., в местност, която се състои основно от земеделска земя, включваща разнообразие от житни култури, лозя и овощни градини. Усилията за ликвидиране на този инвазивен плевел, предприети от Израелските фитосанитарни власти, през последните години, са дали резултат и към настоящия момент разпространението на Ambrosia grayi е ограничено в рамките на площ от приблизително 4 ха. Зоната на разпространение е категоризирана като „карантинна зона“ и е под непрекъснато наблюдение, с цел предотвратяване на по-нататъшно разпространение на този чужд вид.

Видът Ambrosia grayi е с произход от Северна Америка – Северно Мексико. В Съединените американски щати (САЩ) той е признат за инвазивен плевел.

Биология

Ambrosia grayi е многогодишно тревисто растение, което може да достигне до височина 10–30 cм. Стъблата са изправени и са покрити с къси и фини власинки. Когато са под земята, стъблата придобиват червен оттенък. Листата са срещуположни, предимно редуващи се, сребристо-сиви на цвят, дръжките им са дълги 10-45 мм, с между три и пет дълбоко изрязани дълги лобове. Най-външният лоб е значително назъбен и удължен. Остриетата са елипсовидни до яйцевидни.
Мъжките съцветия на Ambrosia grayi са разположени над женските съцветия, на върха на стъблото. Всяка семенна обвивка съзържа едно или две семена.

В САЩ Ambrosia grayi може да се размножава както чрез семена, така и чрез коренища, които могат да достигнат на дълбочина до 3 м в почвата. В Израел се счита, че плевелът се размножава само чрез коренища, които могат да се развиват при широк диапазон от температури и условия на влажност на почвата. Коренищата могат да останат в латентно състояние в сухи почви (повече от месец), но латентността може да бъде прекъсната, когато почвената влага се увеличи и достигне параметри от 25% до 60% от влагоемността на почвата. Размножаването на Ambrosia grayi със семена в Израел е малко вероятно.

Растителна защита

Ефикасен метод за контрол на Ambrosia grayi е третирането с хербициди, въпреки че периодът на прилагането им е от решаващо значение за тяхната ефективност, както и необходимостта от прилагане на многократни третирания.

В Израел са проведени тестови третирания срещу Ambrosia grayi, при карантинни условия, с комбинация на активните вещества (а.в.): флуроксипир+глуфозинат; флуроксипир+глифозат и глифозат+сафлуфенацил+адювант/прилепител. Тестовете са показали висока ефикасност при контрола на Ambrosia grayi. Въпреки това, ефективността от този химичен метод за контрол е силно обвързана с фенологичното развитие (фенофазата) на растението.

Дали сивата амброзия е в България?

Понастоящем инвазивният чужд вид Ambrosia grayi (Asteraceae) не присъства в Европа и България. При обследване и съмнение за наличие на този инвазивен чужд плевел, е необходимо незабавно да се уведомят официалните органи. Ранното откриване би могло да помогне за управлението (обследване, прогноза и контрол) на тези плевели в България.

Друг вид амброзия – пелинолистната, вече е проблем у нас

В Европа род амброзия (Ambrosia) е представен от следните видове: Ambrosia artemisiifolia L. (пелинолистна амброзия), Ambrosia trifida L. (триделна гигантска амброзия) и Ambrosia psilostachya DC (многогодишна амброзия). Най-разпространеният вид от род Ambrosia в Европа и Европейския съюз (ЕС) е Ambrosia artemisiifolia. Силно засегнатите райони в Европа от този вид са: Унгария, Румъния, Централна и Южна Русия, Украйна, като и някои страни от Балканския полуостров.
Съгласно информацията от световната база данни на EPPO, с последна актуализация от 20 юни 2024 г., Ambrosia artemisiifolia присъства на територията на България.

Потенциалните пътища за въвеждането на този вид в страната са посредством търговията и движението на зърно или други растителни материали, замърсени със семената на вида, внос от страни с наличие на плевела.

Ambrosia artemisiifolia (пелинолистна амброзия) е едногодишно тревисто растение, високо между 15 и 120 см. Ambrosia artemisiifolia произхожда от Северна Америка. Семената ѝ вероятно са
достигнали у нас случайно, при внос на зърнени култури в края на 20 век. Възможно е да е бил
внесен от заразена съседна държава чрез автомобилен или железопътен превоз, както и по река
Дунав.

Вредите от разпространението на този вид са: намалени селскостопански добиви, застрашено здраве на човека и натиск върху естественото биоразнообразие. Плевелът агресивно конкурира местните видове като масирано завзема територии и бързо изчерпва хранителните вещества от почвата, отнема им светлината и пространството. Това я прави не само заплаха за естественото биоразнообразие, но и опасен плевел за селскостопанските култури, способен да намалява добивите до 50%. В България се среща в насажденията от слънчоглед, царевица и пшеница, като освен неблагоприятния ефект върху качеството на почвата, създава и сериозни трудности за механизираното прибиране на реколтата.

Ambrosia artemisiifolia понижава продуктивност на пасищата, защото животните не я пасат.
Не на последно място, видът представлява и пряк риск за здравето на човека. Поленът ѝ е силен алерген и причинява заболявания като сенна хрема, риноконюнктивит, астма, контактен дерматит и уртикария.

Видът вече е широко разпространен в България. Среща се по Черноморието, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийското поле, Тракийската низина и други райони разположени до 800 м надморска височина.

Прочети още: Пулсар® Плюс: Големият ПЛЮС+ в борбата с плевелите и Синята китка

Контролът на този инвазивен вид е много труден. Преди всичко е нужен контрол при вноса на семена, селскостопански продукти, почва и пясък, които биха могли да съдържат семена на Ambrosia artemisiifolia. Ако бъдат открити огнища на този вид те следва да се изкоренят/унищожат. Такива места трябва да бъдат наблюдавани за новопокълнали индивиди в продължение на 2-3 г. Ефикасен метод за контрол на Ambrosia artemisiifolia е биологичният контрол – засаждане на конкурентни видове. Химичен контрол, с хербициди, може да се използва при внимателна грижа за околната растителност.

Източник: ЦОРХВ

Прочети още:

Защо контролът на инвазивни видове ще бъде част от зелените практики на фермерите след 2021 г.