БАПОП иска облекчен режим при ползване на подземни водоизточници за поливане в оранжерии

Оранжерийната асоциация настоява при общественото обсъждане на промените в Закона за водите да се съкрати срокът за издаване на разрешение от басейновите дирекции и да се намали цената на сондажната поливна вода

Публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за водите предизвикаха реакцията на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

От години секторът търпи изключителни рестрикции при ползването на подземни водоизточници на поливна вода. Проблемите не само на оранжерийните производители, но и на полските производители на зеленчуци, плодове, грозде и други други култури, за поливането на които се използват подземни води. Разрешаването на тези проблеми не е намерило решения в проекта за промени в Закона за водите. Общественото обсъждане по него продължава да 19 август.

Във връзка с това БАПОП контактува с Министерството на земеделието и храните и по-конкретно с директора на дирекция „Хидромелиорации“ Николай Карафизиев.

Вчера, 29 юли, към директора бе изпратено от БАПОП писмо, в което се обръща внимание какво оранжерийните производители биха искали да се промени в Закона за водите и отчасти в Закона за опазване на околната среда, за да могат да извършват дейността си. Изведени са шест искания на сектора.

Копие от това писмо бе изпратено на министъра на земеделието и храните Георги Тахов и на директора на Българската аграрна камара Светлана Боянова. До момента диалогът между двете министерства се води за облекчаване на условията и реда за издаване на разрешително за водовземане при ползване на повърхностни води.

БАПОП иска в диалога между министерствата да бъдат включени не само „Напоителни системи“, но и четирите басейнови дирекции, защото те имат основно участие в разрешението за създаване и ползване на сондажни кладенци за поливане.

Агро Пловдив също разполага с копие от писмото, което публикуваме.

Ето какво предлага БАПОП:

Уважаеми г-н Карафезиев,

Във връзка с искането за изменение на Закона за водите (ЗВ), касаещо облекчаване на режима за достъп до вода за напояване на земеделските производители искаме да Ви обърнем внимание, че в земеделието в България освен водовземане от повърхностни води голяма част от земеделските стопани и особено в оранжерийното производство“, а също и в полското зеленчукопроизводство,  производството на плодове и грозде се използва водовземане от подземни източници (сондажни кладенци), които са под регулация и контрол на четирите Басейнови дирекции. Във Вашето писмо се визира само и единствено „Напоителни системи“ ЕАД, но не и Басейновите дирекции, от които зависи получаването на разрешително за водовземане  от подземни източници.

В тази връзка Ви молим в бъдещи дискусии относно промяна на ЗВ, а също и промяна в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), касаещи облекчаване на режима за достъп до вода за напояване на земеделските производители, да бъдат включени и представители на Басейнова дирекция.

Нашите предложения за промяна и облекчаване на законовите изисквания са следните:

1. Съкращаване на времето за получаване на разрешително за водовземане от подземни източници от страна на Басейнова дирекция – в момента процедурата трае около година и половина.

2. Съгласно Чл. 93, ал. 1 от ЗООС, „необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения  съгласно приложение №2“. От това приложение да отпадне т.1, в) „мелиоративни дейности в селското стопанство, включително напояване и пресушаване на земи“. За да се узакони едно съоръжение за водовземане от подземни води – тръбен кладенец (ТК), което ще се използва за напояване, се изисква извършване на  преценка по ОВОС. Процедурата по получаване на разрешително се проточва с още половин година и води до допълнителна финансова тежест за земеделския производител. В същото време, този земеделски производител има желанието,  например да изгражда съвременни прецизни напоителни системи, които да икономисват водни ресурси.

3. За получаване на разрешително за водоползване от подземни водоизточници в полза на производителите на оранжерийна продукция да отпадне изискването да се представя становище от „Напоителни системи“ ЕАД съгласно Чл. 60, ал. 6, т. 5 от Закона за водите, удостоверяващо техническа невъзможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата напоителна система или невъзможност за достъп до напоителна система.

Когато говорим за оранжерийно производство, става въпрос за сектор, където вече се практикува прецизно земеделие, използват се прецизирани техники за напояване (капкови поливни системи, дъждовални, микродъждовални и мъглуващи системи). Това означава, че се използва минимално количество вода в точния момент и на точното място в корен обитаемата почвена зона без излишни загуби на воден ресурс.

Използването на вода от повърхностни поливни източници на „Напоителни системи“ ЕАД е неприложимо в оранжерийното производство поради следните причини:

• невъзможност за осигуряване на постоянен дебит на вода;
• недоброто състояние на каналната мрежа, част от която е общинска собственост и е недобре подържана – това води до големи загуби на воден ресурс;
• не е ясно с какво микробиологично качество е водата от тези повърхностни източници, минавайки през редица канали – възможен е пренос на причинители на редица гъбни и бактериални заболявания по оранжерийните култури;
• използването на такава вода изисква допълнителни ресурси за изграждане на пречиствателни станции и фини филтри за осигуряване на необходимото качество на вода за поливане, където се следи дори рН, електропроводимостта и други параметри на водния разтвор.

4. Да отпадне изискването за пълен химичен и радиологичен анализ на водата при регистрацията и узаконяването на сондажите – това натоварва допълнително земеделските стопани с около 2000 лв.

5. Да отпадне изискването водовземането да става от първия водоносен хоризонт, тъй като в много от случаите той е сух или няма достатъчно вода за напояване.

6. Да се намали финансовата тежест (цената) при напояване, която при водовземане от подземни води е 0,0229 лв./м³, а от повърхностни води е 0,0023 лв./м³ при положение, че при водовземане от подземни води разходът за водопомпането е доста по-голям.

Разчитаме на Вашето разбиране и професионално отношение предложенията ни да бъдат взети предвид в полза и за облекчаване труда на българските земеделски производители.

С уважение: Йордан Кръстанов, Председател на Управителен съвет