Преди 78 г. нашите родители и дядовци бяха впрегнати да строят безплатно България

През 1946 г. нашите бащи и дядовци бяха впрегнати от комунистическата власт да стоят безплатно редица важни инфраструктурни обекти в страната. С ентусиазма, че строят своя и дома на децата си – България, те успяха да дръпнат страната ни напред с цената на доброволен и изнурителен труд. Онези, които са отказвали да участват, са били заплашвани и наказвани.

Строителите са толкова много, че са безименни, защото на практика всички младежи – необразованите, непълнолетните, чиновници, войниците и студентите – се включват в това доброволчество. Бившите партизани и политически затворници също дават пример в строителството. Работата на всяка група продължава по няколко месеца, след което на мястото на едни строители идват нови.

На 5 август 1946 г. 2075 бригадири започват прокопаването на първокласен шосеен път през прохода Хаинбоаз, получил названието Проходът на републиката. Това е същият проход, използван по време на Освободителната война, когато част от руските войски излизат в гръб на армията на Вейсел паша, която охранява Шипченския проход. В сражението при село Шейново турските войски са разбити. После проходът е изоставен до 1946 г., когато първата събрана младежка трудова бригада е изпратена за постояването на пътя.

Дължината на прохода е 57,5 км, а надморска височина на седловината – 698 метра. За близо две години с много ръчен труд и динамит за взривяване на скалите по пътя, Проходът на републиката е построен между Елено-Твърдишката и Тревненската планина.

Бригадирското движение строи отначало безплатно, а по-късно с минимално заплащане, днешния Димитровград с много от жилищните сгради и улична мрежа, а още и завода за цимент и азбест „Вулкан“ край града.

Бригадири строят железопътните линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“(в общините Сухиндол и Севлиево), „Георги Димитров“ (днешният „Копринка“ в Старозагорска област), дигата на река Марица и други.

От 1971 г. започва вторият етап на бригадирското учение, в който ученици и студенти се включват в прибирането на селскостопанската продукция и в преработването ѝ в консерни предприятия.

Когато днес носталгично се казва колко много е било построено по времето на социализма и колко трудно се строи днес („Това, което построи социализма, вие не можете да го боядисате“ – една от обичайните реплики по повода) е добре да се отговори на въпроса: Възможно ли е днес да накарате когото и да е да работи безплатно за страната? Отговорът е ясен.