БАПОП: Новите условия по мярка 4.1 дават възможност за инвестиции в съоръжения, които са извън слоя на „Напоителни системи“

Марин Генуров, член на Управителния съвет на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), пред Агро Пловдив

– Г-н Генуров, на второ обществено обсъждане до 12 август са насоките за кандидатстване по целивия прием за инвестиции в напоителни съоръжения по мярка 4.1. Как се стигна до новите текстове и как ги разчитате?

– На 30 юли бе проведена среща между МЗХ и Българска аграрна камара, чиито член е БАПОП, във връзка с първото обществено обсъждане на целевия прием по подмярка 4.1. от ПРСР. Въпреки изпратените становища от страна на много браншови организации, включително и от нашата оранжерийна асоциация, стана ясно, че не е възможно да отпадне ограничението в частта на напояване. А именно, да не се увеличават нетно площите спрямо слоя на „Напоителни системи“ ЕАД. От своя страна, в

МЗХ работеха интензивно с ЕК да бъдат допуснат инвестиции в съществуващи поливни инсталации,

които са с нормативно одобрено водовземане, дори това да са площи извън слоя на „Напоителни системи“.

След публикуване на Проекта за Условията за кандидастване за второ обществно обсъждане се виждат промените, направени от страна на МЗХ, в тази част. И по-точно, в раздел 13 „Условия за допустимост на дейностите“, т. 24 е записано, че „инвестициите за напоителни инсталации са допустими в рамките на напояваните площи, при следните условия„. Тук е вкарана подточка 24.3, където се казва че за „площите, в които към 1 януари 2007 г. не е действала система за напояване, за доказване, че напоителните инсталации в стопанството са съществуващи, кандидатът представя:

24.3.1. документи (фактури, платежни нареждания, банкови извлечения и др.) за плащане за ползвана вода за напояване – платени държавни такси към съответната Басейнова дирекция или по договор за ползване на услуга „доставка на вода за напояване“ с клон на „Напоителни системи“ ЕАД или сдружение за напояване от поне една от предходните три години (2021, 2022, 2023 г.), и

24.3.2. инвентарна книга, в която са отразени напоителните системи или елементи от тях (когато е приложимо).„

Това означава, че дори земеделски стопани с площи, които към 1 януари 2007 г. не са били част от „Напоителни системи“ (НС), но в последствие имат изградени поливни системи със съответните разрешителни и докажат това, то те ще могат да участват и ще бъдат допустими, независимо дали ползват услугите на НС или имат регистриран сондажен кладенец.

– Изпълняват ли насоките едно от основните исквания на БАПОП и на други организации за разширяване на поливните площи на база стопанство?

– Както споменах по-горе, това не е възможно поради изискване на ЕК, а и поради това, че средствата за целевия прием се вземат от мерки, които попадат във фокус област „околна среда“ и затова могат само да се ползват за подобряване на съществуващи инсталации, но не и за изграждане на нови такива.

– БАПОП беше поискала от земеделското министерство да предложи в Закона за водите да се съкрати изключително дългият срок за издаване на разрешения за сондажни кладенци с цел напояване. Дали вашето искане е взето под внимание? Има ли обсъждане по него между двете министерства и браншовите организации?

– Да, това е затруднение, което отдавна мъчи земеделските производители, в това число и наши членове на асоциацията. Този въпрос го поставихме още по времето на министър Вътев, който пое инициативата, а в момента въпросът се движи от сегашния министър Д-р Тахов. Идеята е наистина

да се облекчи процедурата по узаконяване и регистрация на съоражения за подземно водовземане,

така наречените сондажи, която процедура от страна на МОСВ и Басейновите дирекции в момента отнема около една година и половина. Напълно сме наясно,че подземната вода е природен ресурс, който трябва да се пази, но в същото време говорим за вода за напояване, която пък от своя страна е свързана с продоволствената сигурност на страната. Още повече, че от МЗХ многократно са заявявали, че напояването в земеделието е основен приоритет и цел, свързана с климатичните промени, на които сме свидетели през последните години. Интересното е обаче, че получихме писмо искане до Българска аграрна камара от началника на отдел „Хидромелиорации“ към МЗХ, в което писмо се визира само услугата, предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД, но не и от басейновите дирекции, които всъщност са отговорни за получаване на разрешение за водоплзване от подземни водоизточници. От БАПОП сме изпратили писмо, в което искаме в бъдещи срещи между МЗХ и МОСВ относно облекчаване на режима по регистрация и достъп до поливна вода, да бъдат включени и преставители на Басейнова дирекция.

Ние обаче апелираме не само за промяна на Закона за водите, но и за промяна в Закона за опазване на околната среда в частта на чл. 93 от ЗООС. Там, относно необходимостта от извършване на ОВОС, ние предлагаме в Приложение 2 да отпадне подточка в) „мелиоративни дейности в селското стопанство, включително напояване и пресушаване на земи“.

Между другото на последното изслушване в Комисията по земеделие министърът на земеделието д-р Тахов също потвърди, че са водени разговори с МОСВ в посока съкращаване на сроковете по Оценка на въздействие на околната среда, касаещо разрешение за водоползване за земедслки нужди.

Искаме също така за получаване на разрешително за водовземане от подземни води в полза на земеделски производител

да отпадне изискването да се представи становище от „Напоителни системи“ ЕАД

съгласно чл. 60, ал. 6, т. 5 от Закона за водите, удостоверяващо техническа невъзможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата напоителна система или невъзможност за достъп до напоителна система. Това особено касае оранжерийните производители, които не ползват повърхностни води от Напоителни системи ЕАД, а само сондажни кладенци за своите прецизни и спестяващи воден ресурс напоителни системи.

Така че като цяло сме оптимисти и се надваме да се стигне наистина до облекчаване на реда и условията за издаване на разрешително за водовземане при ползване не само на повърхностни води, но и от подземни водоизточници.

– Има ли членове на вашата асоциация, които страдат от липсата или недостатъчните количества вода за напояване?

– По скоро някои от нашите членове страдат от тази тежка и бавна процедура по разрешенията за водоплозване, а не толкова от липсата на вода като ресурс за поливане. В България

не можеш да направиш оранжерия без да имаш сондажен кладенец за напояване,

така че това е едно от първите неща, които се планират. В противен случай трябва да ползваш услугите на „Напоителни системи“, но те не могат да осигурят постоянен дебит и качество на поливната вода за прецизните капкови, оросителни и мъглувателни системи, които се използват в култивационните съоражения. Да не говорим, че самата инвестиция по направата на сондажен кладенец е доста голяма, като в зависимост от площа за напояване и разрешеното количество вода, което можеш да ползваш на годишна база, може да наложи направата на няколко сондажа. Така земеделският стопанин, който е направил тези разходи, иска да почне на произвежда, но тази бюрократична процедура го забавя и спъва, вместо да му помага. Ето за това говорим,че държавните институции трябва да са в полза на българските инвеститори и производители, а не да им пречат.