Само площите с дини са с 29% повече и има защо! Всички зеленчуци се свиват драстично

Зелето е надолу с 45,6%, картофите с 33%, пиперът с 12,6%, дори оранжерийните домати и краставици са отрязани с 18-20%

Площите с дини тази година са с най-голям ръст спрямо миналата – с 28,9%, от културите, които се наблюдават от Министерството на земеделието и храните.

През 2023 г. дините са били върху 3 633 хектара, а тази година заемат 4 683 ха.

Обяснението за този бум всред всеобщия спад на площите със зеленчуци и плодове, е просто.

Едно от важните предимства при отглеждането на този плод е изненадващият факт, че дините не са включени в списъка на наблюдаваните от НАП селскостопански продукти с висок фискален риск, казват наблюдатели. Така стопаните на дини се освобождават от един голям тормоз, който предизвика протести в страната. А те не бяха взети под внимание от Министерството на финансите и условията в Наредба Н-5 и подчиняването от НАП на плодове, зеленчуци, мляко и месо ще си остане вероятно и в следващите години.

Друг стимул в отглеждането на дини е, че площите под 100 декара са освободени от спазване на Добрите земеделски и екологични условия (ДЗЕС), които са предпоставка за получаване на субсидии по еко схеми и интервенции. Затова повечето производители по един или друг начин отглеждат дините на полета под посочения праг.

Освен всичко друго, динята не е капризен плод и отглеждането ѝ не изисква голям брой работници.

По тази причина доста земеделски производители се ориентираха тази година към този вкусен летен плод. Това доведе до спад в цените на пазара, какъвто не бяхме виждали от години. Цената на дините стигна до 0,25 лв. на едро, като дори и в големите вериги може да се закупи на 0,29 лева за килограм.

От другата страна са доматите и краставиците, пиперът, зелето, картофите.

Площите с домати на открито са намалели от 2 149 ха през 2023 г. на 1 793 ха тази година. Спадът е 16,6%. В оранжериите също са съкратили отглеждането на домати от 524 ха миналата година на 416 ха през тази (-15,1%) по данни на МЗХ.

Краставиците на открито (каквито според Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция – БАПОП, няма) са с 29,6% по-малко площи – 266 ха. Площите с оранжерийни краставици пък са се свили до 318 ха, което е минус 18%.

Обясненията за срива на полетата, заети с двата основни зеленчука е в недостатъчната работна ръка, неблагоприятните климатични условия, ниския процент на печалба. За оранжериите може да се добави още, че размерът на субсидията не може да покрие и 5% от разходите при отопляеми оранжерии.

Напояването и всички пречки пред него, създадени или от непукизма на държавата, или от тромавите процедури на басейновите дирекции, е сред най-важните причини за отчетеното при почти всички зеленчуци намаляване на площите, в това число и ягодите.

Данните показват, че зелето се отглежда върху 45,6% по-малко площи, картофите са на минус 33%, пиперът на открито е минус 12,6%.

Статистическата справка показва, че само дините и пъпешите тази година имат ръст на площите, само защото държавата все още не ги е задушила с чиновническата си прегръдка.