Празнуваме Съединението, нашето най-добро 100% българско дело

Празнуваме 139 години от Съединението на България и Деня на Пловдив.

Съединението е сред най-великите събития в слеосвобожденската ни история, не само защото е събрало части от разкъсаната ни страна, но защото е осъществено единствено от българи. Вдъхновител е целият народ, а Захари Стоянов оглавява Българския таен централен революционен комитет, който се заема с делото.

Според утвърдения план на заседание на БТЦРК от 23 август 1885 г., главният удар трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди да заемат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации. Най-масови те били в с. Голямо Конаре (днес град Съединение), където действа Продан Тишков (Чардафон Велики). На 30 август княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за Съединението.

На 6 (18-ти, стар стил) септември рано сутринта разположените в околностите на Пловдив войски, под командването на майорите Николаев, Филов и Муткуров влизат в града, скандирайки „Да живее Съединението на България“, „Да живее княз Александър”. Майор Данаил Николаев и четата на Чардафон Велики обкръжават конака. На губернатора Гаврил Кръстевич се съобщава, че е свален от власт и арестуван.

Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на Южна и Северна България. Веднага е образувано временно правителство.

Същият ден от името на БТЦРК, Захари Стоянов призовава народа към сплотеност за отбрана на Съединението. Във възванието се казва: ”Братя! Часът на нашето Съединение удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело…”.

Aктът на Съединението е извършен с цената на една единствена жертва – майор Райчо Николов. На 8 септември е огласен манифест в Търново за признаване на Съединението.

Поставено пред свършен факт, правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса. То поема управлението на областта до пристигането на княз Александър I Батемберг. Князът без колебание одобрил Съединението и заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов, след като заповядал да се извърши обща мобилизация, на 9 септември влязъл в Пловдив. Бил е посрещнат от народа с небивал ентусиазъм и възторг.

Съединението получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно чак с признаването на българската независимост през 1908 година.