Николай Василиев, „Дивата ферма“: Правилата разсипаха стадото ми, а нагоре в Рила моите пасища стоят празни

Носителят на голямата европейска награда за биологично животновъдство „Дивата ферма“ губи животните си, които мигрират от полето при дъжд, защото знаят, че някъде в планината има зелена трева

Собственикът на най-голямото в Европа биологично стадо говеда Николай Василиев присъстваше вчера на заседанието на парламентарната земеделска комисия. Депутатите отделиха на темата за високопланинските пасища в националните паркове близо три часа и половина. В заседанието участваха аграрният министър Георги Тахов, заедно с част от екипа си, заместник-министърът на екоминистерството Виктор Атанасов, заедно с експерта по темата Мирослав Калугеров, както и представители на браншови животновъдни и биологични организации.

Въпросът с пасищата в Рила, Пирин и Стара планина е болезнен за реалните животновъди, които поради редица нормативни ограничения от тази година почти не могат да ги ползват.

Генезисът на проблема (както каза Десислава Танева) е в неучастието на животновъди при обсъждане на екологичната оценка, предоставена от МОСВ, която съпътства Стратегическия план на земеделие. Именно от тази оценка произхождат и ограниченията в годишните планове на националните паркове.

Дебатът най-общо премина в търсене на причини защо се е стигнало до трагичната ситуация за пасищното животновъдство, кой е виновен и може ли нещо да се направи за догодина.

От МОСВ изразиха мнение, че субсидиите по мярката Пасторализъм са увеличили броя на животните в националните паркови и така са застрашили биоразнообразието и екологията.

След това разговорът премина към другия болен въпрос – за виртуалните животни – и защо МЗХ и ДФЗ не си извършват както трябва контролната дейност. МЗХ отговори, че контролът е задължение на парковите служители.

Животновъдите упрекнаха МОСВ и по-точно ръководствата на трите национални парка, че не са извършили картиране на пасищата. Попитаха защо екоминистерството не е диференцирало правилата според вида на пасищата, защо са изключили автохтонните породи от пашуване в Рила, Пирин и Стара планина, след като именно тези животни от векове се хранят с тревите и поддържат пасищата в добро състояние.

Десислава Танева поиска да узнае какво конкретно може да направи МОСВ, за да се облекчи дейността на животновъдите през 2025 г. В отговор Мирослав Калугеров изнесе данни колко пасища от държавния поземлен фонд са изгубени заради неподдържане или лоши грижи надаз във времето.

Единственото, което е сигурно (може би), е, че МЗХ и депутатите от комисията ще направят усилия да бъдат осигурени средства за изхранване на животните, които това лято не препускаха и не се изхранваха от тучните пасища на трите планини. До момента това е коствало на всеки един от фермерите хиляди и стотици хиляди лева.

В средата на дискусията думата получи Николай Василиев, собственик на „Дивата ферма“, която се грижи за доскоро най-голямото в Европа биологично стадо с говеда. На европейския празник на биологичното производство на 23 септември „Дивата ферма“ ще получи голямата награда. А това подсилва драмата, тъй като заради ограниченията от тази година, фермата на Николай и Благовеста Василиеви се прости с много болка с голяма част от животните си.

Докато говореше пред депутатите, Николай Василиев остана прав, въпреки че го приканиха да седне. В някои моменти той бе на ръба да заплаче, но успя да се овладее. Разказът му обаче подейства чисто човешки на присъстващите.

Предлагаме ви думите на Василиев с леки съкращения:

„… Преди години ми предложиха и ме навиваха да кача стадата си горе в Стара планина, но когато видях конфликта с водоизточници с други колеги, аз казах, че тази субсидия не е водеща за мен и отидох в Рила, където нямаше никой. Никой!

Отначало с парковете бяхме много в добри отношения, защото нашата единствена цел е да ползваме тези планини за в бъдеще и за децата си, и моята цел е била и да опазваме на околната среда. Но в един момент се оказа че нашите говеда пречат на околната среда по един начин, който за мен е неразбираем. Всички говорим за екологичната оценка, но дори и тя не е така такъв проблем. Защото, първо тя не е направена правилно според терените, които се ползват. Например има пасища, където и 50 декара на крава е малко, но има пасища, които и четири декара на крава е много.

Аз още от самото начало алармирах че трябва да се картират самите пасища и да се направи екологична оценка на всяко пасищи и всеки район. Това е най-правилната екологична оценка. Другото, което ми изуми, е че в националните паркове има правила, които са невъзможни за спазване. Многократно сме обсъждали в първите години, че тези правила са невъзможни за спазване и по този начин екологията не печели нищо не печели. В последствие правилата не се промениха, а се използват за бухалка срещу животновъдите.

Ще ви дам един пример. Само като чуеш, че в националния парк е забранена нощната паша … Ами, че те могат да ме санкционират всяка вечер, че моите животни пасат нощно време! Нося един документ, че имам пет акта миналата година затова, че съм пресякъл едно пасище, което 15 години моите крави пресичат. И впоследствие същата тази паркова администрация ми е издала разрешително да си ги превозя оттам, защото от друго място разтоварването и извозването е невъзможно. И до ден днешен аз търпя санкции за тези актове. Искам да кажа, че не можем да разпределим животните според правила, защото това не е шахматна дъска, на която може да поставим фигурките, както си искаме. Животните имат определени и изисквания. Те се струпват на групи, за да се пазят от хищниците, за да търсят заедно вода и храна и се придвижват тези групи по пасищата многократно. Не можем да ги залостим на едно място да стоят три месеца и да изравят този терен и после еколозите да дават пример как са получила ерозията.

Аз мога да кажа че моето стадо от 1500 животни (миналата година), които са били на Рила, не се забелязва къде са били. Ако видите, не може да кажете къде са спали моите крави, защото те постоянно се месят. А имам много примери, когато друго стадо стои на едно и също място три месеца и изравя площите, които после не могат да бъдат възстановени. Но всичко това е заради неправилните правила.

Искам да ви кажа един факт. От 30 години години гледам по биологичен начин стадо с примитивни породи. 15 години те са в националните паркове. При един дъжд около 30 юли (2024 г.) масово животните ми тръгнаха да мигрират и аз не мога да ги спра! Сума ти животни отидоха нахалост, защото са свикнали, че свежата паша идва откъм дъждовете.

Започнах да ги храня със слама и сено, но казвам ви, че това е полудливо животно, което следва инстинктите си и то не признава, че му даваш на 40 градуса суха бала сено или слама. То знае, че някъде има свежа трева, защото е израснало по този начин…

… Извинявам се за емоционалността, но искам да ви кажа, че едно такова стадо се разсипа и днеска са точно 30 години, откакто започнах да се занимавам с животновъдство. На 11 септември се ожених и започна да отглеждам животни. И да разсипем едно такова нещо …, с което аз доказах че по този начин може да се прави производство, което е на Световно ниво … Което е полезно за природата и за нас самите.

Моята клиентела е от хиляди хора, които хранят предимно децата си, които се лекуват с нашите продукти. И в един момент аз ликвидирам тези животни не по собствено желание. И дори не мога и да ги ликвидирам, защото те просто се губят, просто умират по затънали водоеми и по не знам си къде още от заразени води от тези водоеми. И по този начин сега се борим за физическото оцеляване на животните си, като съм пръснал хиляди левове, стотици вече хиляди левове, за да им намеря подходяща храна, която да замести тази паша.

А тази паша така си остава в Балкана. Аз се качих август на Рила. По моите пасища няма никой. Никой! Тревата си стои и изсъхва, и се губи, а животните ни са подложени на геноцид! И ние не можем да им помогнем!“

„… Много пъти съм се опитвал да да внуша в парковата администрация, че опитът, който го имат животновъдите, трябва да се ползва, а не да се противоречи на него. Опитът, който го имаме в пасичното животноводство е много малък, особено с говедата, защото предимно са се гледали овце в нашата страна. Но аз съм черпил опит и познание от цял свят, и съм гледал и в Америка, и в Австралия, и в Южна Америка, и къде ли не съм ходил в Европа, да видя как хората отглеждат животните си по този начин. И доказах на всички, че могат да се гледат много животни по природосъобразен начин, преди да стане тая разсипия.„

Прочети още: Ники и Бети пуснаха петиция за подкрепа на „Дивата ферма“ и на всички високопланински животновъди