Вeнелин Делгянски: Лошите добиви не са наш провал, а причина да станем по-рационални

Не прилагам ноу-тил, защото климатът в последните години е против технологията

Как се справи през кризисната 2024 г. Венелин Делгянски от град Раковски, който и един от най-добрите земеделци в България? Какви поуки си извади и ще промени ли нещо в стопанските си дейности занапред, за да намали щетите от климатичните промени? С тези въпроси Агро Пловдив се срещна с насителя на призовете „Агробизнесмен на България“ за 2021 г. и „Млад Агробизнесмен“ за 2017 г. в конкурса, ограгинизиран от в. „Български фермер“.

Венелин Делгянски започва финална обработка на полето, за да засее рапица. В района Раковски – Брезово е много сухо. Последните по-значими дъждове паднаха в края на май  и оттогава досега, ако има валежи, те са без особенно значение.

„Въпреки това ние успяхме да направим една добра подготовка за сеитба на рапицата, благодарение на опита, който имаме в подобора на техниката и времето за работа. Условията са тежки и ние трябва правилно да подберем техниката с която работим за да минимизираме грешките и разходите за експлоатация“, казва земеделецът.

Въпреки че в Пловдивско площите с рапица драстично намаляха именно заради продължителните суши след сеитба, Венелин и баща му – създателят на стопанството Йосиф Делгянски, са решили тази година да увеличат площите с маслодайната култура от 6 000 на 10 000 дка. Правят го за сметка на слънчогледа догодина.

„Рапицата е много хубава като предшественик. Миналата година, колкото и трудна да беше, все пак растенията презимуваха. През есенно-зимния и началото на пролетния сезон има някакво влагозапасяване. То даде шанс рапицата да направи добив. Миналата година я засяхме на 19-ти септември, поникна на 1 ноември. Проблемът при нея е да формира същински лист в началото на декември, преди студовете. Ако остане на котиледони, ще измръзне.“

Невеселата ситуация в земеделието като че ли за пръв път истински разтревожи фермерите и някои от тях дори видяха призрака на фалита. „Разбира се винаги има опасност да се случи нещо непредвидимо, но ние сме длъжни да се учим и развиваме, за да се справим тези трудности.„

Отчетът на метеостанцията в Брезово показва, че от 1 септември 2023 г. досега, са паднали 248 литра дъжд. Минимумът за един нормален добив е около 400 литра.  

„По телефона ми вървят аларми, които ми съобщават, че сме достигнали критично ниво на температурата в почвата – до 28°. Аз имам метеостанции от 6-7 години, но такова известие за първи път виждам. Тази година и слънчевите часове са много повече, температурите са много по-високи, а през април бяха с 4 градуса над нормата“, описва климатичните аномалии Венелин.

И въпреки това той казва:

„Трябва да потърсим положителното в тази ситуация“

И обяснява: „Много хора са вайкат заради цялата тази криза, но трябва да се търси положителното. А то е, че има нужда от едно такова отрезвяване. Защото доста фермери си помислиха, че земеделието е лесно и лесно се печели от него, но не е така. Кризата те кара да мислиш рационално. Кара те да смяташ всяка една стотинка къде да я вложиш. Доскоро беше по-небрежно, защото знаеш, че все ще изкараш нещо. Разбира се, кризата няма да е до края на света, но когато се научиш веднъж да си правиш прецизно сметките, това ще остане и след като лошото отмине. Начинът, по който ще работиш, ще е по-различен и по-правилен. Сега, докато сме в дълбоката криза, не трябва да правиш нищо ненужно на полето. Трябва да затвориш пробойните, откъдето изтичат пари.“

Какво по-конкретно се промени в стопанството на Делгянски

 именно заради кризите?

• Работниците

„Кризата с работната ръка не ни подмина и нас… това ни накара да сменим машините с по-производителни и да успеем да се справим с по-малко хора. При нас се яви и друг проблем с доборото заплащане част от нашите най-добри механизатори понатрупаха средства и решиха да започнат някакъв собствен бизнес… С оптимизацията на процесите ние се справихме и с тази криза. За това казвам, че човек не трябва да спира да се учи и да инвестира в процеси, които ще му позволят да бъде конкурентноспособен.„

• Машините

В последните две години към 80% от машините в стопанството са обновени. Новите са с по-широк работен обхват, по-производителни и по-икономични.

„Вложихме много средства, но сега си гледах разходите за нафтата. Само за това, че сменихме комбайните и някои други неща, за периода от 1 януари до 4 септември тази година сме с 54 тона нафта по-малко като разход в сравнение с 2023 г. Това представлява 10% икономия.“

• Покривните култури

„За да имаш правилен ситбооборот, трябва да имаш нормален климат. А той не е такъв в последните години. Примерно в Южна България не можем да насеем царевица, която е много добър предшественик. За да я отглеждаме, трябва да изкараме 600 кг зърно при неполивни условия. Но как да получим такъв добив, когато не вали? Тези, които гледаха царевица, масово я ожънаха за силаж. Други жънат между 200 и 250 кг сега. Ако зърното струва 60-70 стотинки, щеше да е добре, но при тази цена и този добив няма как да се оправиш, когато рентата ти е 50 лева. Същото е и със слънчогледа. При нас средният добив тази година беше 100 кг. При сегашните изкупни цени добивът е твърде недостатъчен дори да си покриеш разходите,эа именно рента, заплати, обработки, амортизации.“

От 2016-та година досега стопанството работи с покривни култури. При добър, правилен микс растенията разрохкват почвата, правят голям растителен остатък и много други неща, които са добри.

Но в последните три години климатичните условия стават все по-лоши.

„Сеитбата на покривни култури ми струва 15 лева на декар и 300 000 лв. за всички площи. А те не поникват. Последствията са, че на тяхно място започват да се развиват плевели през топлите зими. Заради схемата за намаляване на пестициди не можем да влезем с глифозат, а това означава да разчистваме механично. Тази година  ни е първата, в която нямаме и един декар покривни култури. Няма да кандидатствам по еко схемата, защото субсидията е по-малко от загубата, която мога да направя. Когато климатът се нормализира, пак ще се върна към покривните култури.„

Ноу-тил – да, ама не

„Аз спрях ноу-тил преди три години. Тази технология е много добра. Всичко, което казват като теория, е така. Но нещата не се случват по начина, по който очакваш. Основният проблем е климатът. Влагата е основополагаща за всичко – и за ноу-тил, и за развитие на бактериите, и за почвените червеи. Сега постоянно говорят за това колко са полезни червеите. Извинявай, ама, ти, ако си червей, ще стоиш ли на 30 градуса в почвата и ще работиш ли в тези условия?

Липсата на валежи прави сеитбообората много по-ограничен, също така прави използването на покривни кулутри неприложимо а знаем колко важни са те за да работи тази технология.

Скоро слушах американски експерт по покривни култури, които се използват в тази технология. Той каза, че за да се развиват добре растенията, трябва да имаш кислород в почвата. Добре, но аз този кислород не мога да го осигуря, защото покривните култури не могат да поникнат. Затова аз създавам кислород, като разрохвам почвата. Няма да ора, но ще продълбочавам. На две-три години ще правя продълбочаване, за да разчупя тази почва. Основните проблеми ги виждам сега при слънчогледа. Като го натисна с крак, той пада, защото кореновата му система е на плитко, на 6-7 см под повърхността. Той по-надолу не може да пробие.

Нека да уточня: Аз не казвам, че ноу тил не работи. Просто казвам, че в момента условия са такива, че не позволяват да се приложи тази практика. Казвам го на база на опита, който имам. Аз съм фен на директните сеитби. Харесва ми, когато условия ми позволяват, след пролетна култура да засея пшеница директно. В последните години пробвах да сея и слънчоглед директно. За това съм „за“. Но да прилагам ноу-тил в неговата цялост – с отглеждане на покривни култури, с намаляване на торовете и на ПРЗ-та, не мога да се справя. Не и при сегашния климат.“

Това не е провал

„Ще съм нещастен, ако знам, че нещо съм объркал в технологията и затова не съм получил добри добиви. Че не съм засял, когато трябва и както трябва. Че не съм нахранил растенията правилно. Ето тогава щях да бъда нещастен заради мисълта, че съм направил грешки. Но това не е вярно. Тази година просто климатът е такъв. Тези неща се случват. Дано не е някаква супер дълга тенденция, за да можем да се справим и да се развиваме.“