Румънски фермер отглежда ларви на насекоми за протеинова храна на животните

Мариус Грама иска да революционизира румънското животновъдство

Фермата за насекоми и по-точно за техните ларви, е инвестиция, направена от Мариус Грама в Белин, окръг Ковасна, Румъния. Необичайният бизнес има огромен потенциал за печалба, при условие че храненето на животните във дадена ферма започне с нетрадиционен източник на протеини, пише agrointel.ro.

Мариус Грама признава, че фермата за насекоми е нещо ново в Румъния, но не е нещо необичайно. В случая с този бизнес трябва да се каже от самото начало, че продукцията не е за консумация от хора, а за животни.

В Белин, в окръг Ковасна, Мариус Грама инвестира във ферма за насекоми. Бизнесът успява да донесе скромни приходи в момента, така че фермерът планира да разшири производството, за да осигури протеинова храна за животновъдните ферми.

Идеята за ферма за насекоми покълна в съзнанието на Мариус Грама преди четири години, когато той експериментира в детската стая, в аквариум, с яйца, внесени от Великобритания, а по-късно във втора стая дейността се разшири и с размножаване . Крачката към истинския бизнес е направена с помощта на сравнително лесен банков кредит, още повече че проектът идва с важна покупка на недвижим имот. „Мястото, където сега извършваме дейност, идва от несъстоятелност – тоест беше изоставено, неохраняемо и никой не го искаше, имаше и проблеми с документите. Поехме риск, договорихме се с банката и съдия-изпълнителя за някои добри условия, включително и за нас, и след това малко по малко инвестирахме в оборудване, в технологии“, обяснява Мариус Грама как е основал фермата за насекоми.

Най-трудна е възпроизвеждащата част, защото трябва да се спазват определени условия на яркост, влажност, въздушни течения, плътност – включително зеленият цвят, използван в околната среда, идва след някои изследвания. Разрових се в Google и открих неща, които приложихме тук, постигайки производителността на събиране на най-много един килограм яйца на ден тук, в това пространство, което означава, че можем да произведем от един килограм яйца, 4 тона живи ларви на ден“, казва нетрадиционният фермер, който в първата фаза инвестира над 200 000 евро в оформление и производствена технология, сега планира да се разшири. „Нашата цел е да произвеждаме ларви – няколко тона на ден и да достигнем едно евро за килограм живи ларви – което означава много добре, и да се обърнем към фермерите“, обяснява Грама.

Видът насекоми, отглеждан във фермата в Белин, се нарича Черна войнишка муха (Hermetia illucens), която не вирее естествено там, където не намира нужните температурно-влажностни условия. „Те не оцеляват през зимата, ако избягат. В стадий на муха те не се хранят – нямат храносмилателен тракт, не разпространяват болести, защото изобщо не са привлечени от храна, оцеляват, като живеят от запасите, натрупани от стадия на ларвата, което е и източникът на протеини. Подобно на мухата, насекомото само се чифтосва и снася яйца“, казва Мариус Грама за „животните“ във фермата си.

Ларвите на тази муха съдържат до 40% протеин, а 20-30% от съдържанието им са мазнини. Те също имат много калций, поради което са известни още като „калци-червеи“, т.е. калциеви червеи.

„Ларвите консумират, докато достигнат определено ниво на протеин. Дори да са по-малки, дори и да са по-големи, когато достигнат 40% протеиново ниво, те почерняват и се превръщат в какавиди, от които излизат мухи. Събираме ги, преди да станат мухи – така че до стадия на какавида, така че съдържанието на протеин винаги е постоянно, същото е, нямаме колебания. От страната на хранене на ларвите им даваме само трици. От първия ден до последния ден получавам само трици и накрая резултатът от анализа е същият. Нямаме колебания в размера или протеиновото ниво, това е еднакво производство“, обяснява Мариус Грама, който подчертава, че ако се направи сушене, за да се получи маслото, тогава може да се прибере протеиново ниво от 60%. Маслото по същия начин може да се използва и за храна на животните, само че ние не инвестирахме в преса за олио, защото нямахме изисквания”, казва фермерът.

От фазата на яйцето до прибирането на реколтата процесът отнема максимум 20 дни. Яйцата се събират в специални уреди, след което се претеглят, дозират и преместват в специално помещение, където се излюпват при по-висока температура и по-висока влажност. По-късно, в отделението за растеж, в рамките на максимум 10 дни, в зависимост от външната температура, течението и влажността, се извършва сортиране и вермикомпостът се отделя от живата ларва. След това ларвите се изсушават с помощта на микровълнова сушилня, сравнително нова технология, която също ги стерилизира. Полученият продукт се опакова в плик, плик или бутилка.

В този момент фермата за насекоми, по-точно ларвите, е важен доставчик в областта на примамките за риболов и храната за домашни любимци. Но бизнесът има огромен потенциал в животновъдството, където насекомите могат да се използват като храна с много протеини „Нашите продукти достигат най-добре до домашни любимци. Това означава – у дома, в семейството има игуана, друго влечуго или екзотична риба, таралеж или друго малко животно, което е част от семейството, и тогава собственикът, господарят, е готов да плати повече за качествена храна и не само качествено, но носи радост на този домашен любимец”, заявява производителят.

Целта на фермата за насекоми е да стане доставчик на храна за животински ферми, като алтернатива на соевото брашно. „Предимствата от използването на ларви в храната на животните са много. На първо място, благосъстоянието на животните – стимулира техния ловен инстинкт. Те са практически щастливи, така че имат това, което винаги са искали, без да знаят, че го искат. В генетичния им код е заложено да търсят, да копаят, да ловуват, да се наслаждават на естествената си храна. Тестовете, които направихме, показаха, че освен наддаването на тегло и щастието на животните, смъртността е намаляла – поне при рибите можете да видите радостта и вълнението, когато получават живи ларви и освен това, ако говорим само за риби, живите ларви, когато се прилагат във вода, не влошават качеството на водата – т.е. търговски фураж, независимо колко добър е, който не се консумира от рибата, променя качеството на водата и тогава нашите ларви идват като алтернатива, а това, което не се консумира веднага, остава във водата и се консумира по-късно“, казва Мариус Грама.

Плановете на фермера за разширяване на пазара се сблъскват с традиционализма, който характеризира земеделския сектор. „В нашия случай не животното трябва да бъде убедено, а господарят или собственикът на фермата. (…) Най-голямото отваряне, което открихме в индустрията – ако можем да го наречем така, на спортния риболов. (…) Съществена подробност, която мога да кажа за вермикомпоста, произвеждан от насекоми, е, че съдържа хитин. Така че екзоскелетът на ларви, мухи или какавиди е направен от хитин и когато растенията усетят този хитин, те смятат, че са нападнати от насекоми и развиват имунната си система. В допълнение към хранителните качества, това е като повишаване на имунитета, това е като естествена ваксина“, подчертава Мариус Грама една по-малко известна полза от храненето с насекоми.

За да издигне бизнеса си на по-високо ниво, белинският развъдчик на насекоми се нуждае от сериозна инвестиция, която ще възлиза на поне 1,6 милиона, а може би и 2 милиона евро. Фермата би могла да произвежда 20 тона фураж на ден, тоест 3-4 тона живи ларви, чиято цена на дребно е едно евро за килограм. „Много важен детайл е фактът, че ние не генерираме отпадъци, ние консумираме само вода, топлина и трици в нашия случай сега, но всичко, което се произвежда, се използва и след това се използва, за да се направи много добър вермиконпост, който успяхме да и ние разрешаваме. Това е еко-био-дзен-органично, всичко, което искате и ние се борим с продажбите – да дадем стойност на това, което произвеждаме“, добавя фермерът.