Най-голямата буболечка, живяла преди 300 млн. г., е била дълга 2,60м и тежка около 50кг

Открит е фосил от черупката на тялото му, а главата му е в резултат на компютърна томография

Сякаш най-голямата буболечка, живяла – чудовище с дължина почти 2,60 му тегло към 50 кг с и няколко десетки крака – не беше достатъчно ужасяваща, та учените се заеха да си представят как изглежда главата на изчезналия звяр, пише Асошиейтед прес.

Това е така, защото много от вкаменелостите на тези същества са безглави черупки, които са били изоставени, когато са се линеели, извивайки се от своите екзоскелети през отвора на главата, докато стават все по-големи.

Върхът на гигантската буболечка е кръгла луковица с две къси камбановидни антени, две изпъкнали очи като на рак и доста малка уста, пригодена за смилане на листа и кора, според ново изследване, публикувано в Science Advances .

Наречени Arthropleura, това са членестоноги – групата, която включва раци, паяци и насекоми – с характеристики на съвременните стоножки и многоножки.

„Открихме, че има тяло на многоножка, но глава на стоножка“, каза съавторът на изследването и палеобиолог Микаел Леритие от университета „Клод Бернар Лион“ във Вилюрбан, Франция.

Най-голямата Arthropleura може да е била най-голямата буболечка, живяла някога, въпреки че все още има дебат. Те може да са на второ място след изчезнал гигантски морски скорпион .

Изследователи в Европа и Северна Америка събират фрагменти и отпечатъци от огромните буболечки още от края на 1800 г.

„От много време искахме да видим как изглежда главата на това животно“, каза Джеймс Ламсдел, палеобиолог от Университета на Западна Вирджиния, който не участва в изследването.

За да създадат модел на главата, изследователите първо са използвали компютърна томография, за да изследват вкаменелости на напълно непокътнати млади екземпляри, вградени в скали, открити във френско находище на въглища през 80-те години на миналия век.

Тази техника позволи на изследователите да проучат внимателно „скрити детайли като части от главата, които все още са вградени в скалата“, без да помрачат вкаменелостта, каза Ламсдел.

Екземплярите от млади вкаменелости са с размери само около 6 сантиметра и е възможно те да са били вид Arthropleura, който не е нараснал до огромни размери. Но дори и да е така, изследователите казаха, че са достатъчно близки роднини, за да дадат представа как са изглеждали възрастните – независимо дали са гигантски или с по-малко кошмарен размер – когато са били живи преди 300 милиона години.