Изследване на НАЗ: 26% от зърнопроизводителите заявяват, че ще спрат дейността си, ако еко-натискът се увеличи

44 на сто от земеделците ще продължат да работят и без финансова подкрепа

Изпълнителният директор на асоциацията Наталия Шукадарова представи статистически данни относно нагласите в сектора към новите европейски изисквания

На форум за семейното фермерство, проведен в Аграрния университет в Пловдив миналата седциа, изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите д-р Наталия Шукадарова представи резултатите от статистическо изследване за нагласите на сектора към новите зелени изисквания към зърнопроизводителите. Проучването е направено минала година сред членове на асоциацията.

Прочети още: Форум за семейното фермерство напълни аудитория в Аграрния университет

Представяме ви резултатите, изнесени от изпълнителния директор, със съкращения, предимно от уводната част.

„Тук съм, за да ви разкажа за едно изследване което съм провела сред зърнопроизводителите. Голяма част от тях са семейни ферми. Целта е да установим тяхната реакция и трудностите, които срещат при прилагане на условията на Зелената сделка, които са транспонирани у нас чрез Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони.

През последните две десетилетия имаше период на прогрес по редица показатели като производство, средни добиви, дял в аграрната търговия. През 2022 година имаме един стабилен производствен сектор. С настъпването на новия програмен период на ОСП за 2023-2024 година възникна въпросът ще бъде ли разклатена тази икономическа устойчивост на сектора вследствие на налаганите зелени политики в селското стопанство, продиктувани от целите на Европейския зелен пакт. До този момент Европейската комисия не предлага оценка на въздействието на зелената политика. Университети и изследователи обаче публикуват различни статии за това, че зелената сделка ще доведе до свиване на европейската зърнена и маслодайна продукция, ще намали доходите на фермерите, ще увеличи цени на селскостопанските хранителните стоки, ще намали търговията и ще предизвика по-голяма несигурност. Неприятно е съчетаването на обстоятелства като все по-високи екологични изисквания на фона на все по-намаляваща подкрепа за селското стопанство в европейски мащаб в комбинация с негативните последици от войната в Украйна, както и навлизането на украинска селскостопанска продукция на европейските пазари. Това доведе през 2023-2024 г. до едни от най-масовите фермерски протести в редица европейски държави в това число и в България. Те успяха да повлияят частично върху европейските политики свързани с екологията. През 2024 година се наблюдава първото по-съществено намаляване на тези амбициозни политики спрямо селскостопанските практики и затова предметът на изследването е изключително актуален.

Базови данни от изследването

Изследването се проведе сред 128 земеделски стопани зърнопроизводители, които са членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Те представляват 10-процентова извадка от членската маса на асоциацията. По този начин това изследване има статистическа значимост. Проучени са зърнопроизводителни стопанства от петте значими за страната зърнопроизводителни района.

Зададени са 38 въпроса, от които 24 касаят параметрите на стопанството в икономически екологични и социални измерения. Целта е да се определи профилът на анкетирания и да се определи приблизително ниво на устойчивост на стопанството в момента на провеждане на проучването. Втората група въпроси – общо 14 на брой – са за нагласите на българските зърнопроизводители към прилагане на екологични практики. Целта на тези въпроси е да установят доколко българските зърнопроизводители могат да възприемат този екологичен натиск и нарушава ли се икономическата устойчивост на стопанството.

Зърнопроизводителите в страната традиционно поддържат високо екологично ниво на производствените технологии. Почти 95% от анкетираните стопани прилагат сеитбооборот. Половината от респондентите извършват балансирано торене. Също такъв процент са и стопаните, които спазват правилата на прецизното земеделие.

Стопаните, които прилагат технологията на безозорното земеделие, са почти 13%. Тези, които са внедрили интегрирано управление на вредителите, също са над 13%. Почти 11 на сто от анкетираните прилагат технологията на консервационното земеделие и близо 12% са избрали други благоприятни практики за опазване на околната среда, в това число и така нареченото въглеродно земеделие.

Едва под 12% не се затрудняват от прилагането на ДЗЕС 6 и ДЗЕС 8

Задължителните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са част от базовите изисквания и са условие зърнопроизводителите да могат да получат базовата подкрепа, която в момента се нарича основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ).

Малко под 12% от анкетираните казват, че не се затрудняват да спазват задължителните ДЗЕС.

Над 50% от земеделските стопани изпитват затруднения при прилагане на изискването да поддържат минимална почвена покривка през определени периоди от годината. Това е изискване по ДЗЕС 6, което гласи, че стопанството е задължено върху минимум 80% от обработваемата площ да поддържа минимална почвена покривка през периода 1 юни – 31 октомври, а при площи с наклон над 10% през периода 1 ноември -15 февруари. Това е изключително трудно за спазване и то влиза в големи противоречия с почвено-климатичните условия в България и с провеждане на традиционни земеделски практики като дълбока оран.

Другото трудно за изпълнение базово изискване е ДЗЕС 8. То изисква от земеделците да заделят минимален дял обработваемата земя за непроизводствени цели. Този стандарт поражда изключително много напрежение сред българските и европейските фермери, тъй като изисква отделянето на 4% от обработваемата площ за непроизводствени нужди и обекти на ландшафта. От тези 4% под угар не може да се реализира приход, а същевременно се извършват разходи за тях като например, че се плаща ежегодна рента. Има и разходи за поддръжка на земята. Стандартът ДЗЕС 8 намалява потенциала на стопанствата за производство както у нас, така и в другите европейски държави. За отпадането му настояваха протестиращите фермери в Европа и у нас през 2023-2024 година. В средата на 2024 г. Европейската комисия смекчи значително прилагането на тези задължения за минимална почвена покривка, като намали задължителния период. Премахна се изцяло и ДЗЕС 8. Успоредно с това изключи изискванията за ДЗЕС и законоустановените изисквания за управление за фермите с площ под 10 ха.

15% от земеделците не искат финансиране по еко схеми и не поемат еко ангажименти

В рамките на директните плащания, тоест първия стълб на ОСП, най-голям интерес за българските зърнопроизводители е констатиран при Еко схема за намаляване използването на пестициди, еко схема за разнообразяване на отглежданите култури и еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал.

При една част от земеделските стопани се наблюдават тревожна тенденция. 15% или 24 стопанства не кандидатстват по еко схеми през 2023 година, тоест те не поемат никакви допълнителни екологични ангажименти.

Интересът към разнообразяване на отглежданите култури по еко схемата е очакван, тъй като условията надграждат сравнително познати на земеделските стопани практики през предходния период в рамките на зелените директни плащания. Схемата касае поддържането на определен брой култури в стопанството.

Интересно е участието на зърнопроизводителите към еко схемата за намаляване използването на пестициди, защото като цяло земеделските стопани в цяла Европа имат негативно отношение към отпадането на редица активни вещества от списъците. Затова изненадата от голямото участие на сектора по схемата за намаляване на пестициди бе голяма за представителите на Министерството на земеделието и храните. От МЗХ бяха заложили определени площи по тази схема, но още през първата година заявените площи представляваха 620% от планираните. За този голям интерес изигра роля финансовият стимул. Тази еко схема е изключително ценна заради големия мащаб на прилагане и постигнатия екологичен ефект.

По еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, насърчаване на зеленото торене са участвали почти 50% от анкетираните. Участието в нея достигна 280% от първоначално планирания интерес.

За стратегиите към Зелената сделка

33% от земеделските стопани заявяват, че не биха се отказали от участие в подпомагане по ОСП, но все пак доста голям процент от производителите – 23% (30 стопанства) са обявили, че са готови да се откажат от подпомагане през Стратегическия план заради високите зелени изисквания.

Тук трябва да се отбележи, че много малка част от тези 23% са стопанствата, които не са участвали по еко схеми през 2023 година. В този смисъл се очаква да расте броят на зърнопроизводителите, които се отказват от подкрепа от европейските земеделски фондове в случай, че не се наблюдава облекчаване на екологичната тежест.

Зелената сделка чрез своите стратегии от фермата до трапезата и за биологичното разнообразие поставя няколко конкретни цели, които биха повлияли значително на селскостопански системи във вида, в който ги познаваме днес. Тези цели трябва да бъдат постигнати до 2030 година. Те са намалява на употребата на химически пестициди с 50%; намаляване на торовете с поне 20%; заделяне на минимум 10% от земеделските площи като непроизводствени и особености на ландшафта; и постигането на поне 25% биологични площи.

Прилагащите безорни технологии не се плашат от намаляване на пестицидите и торовете и увеличаване на непроизводствените площи

Ще ви разкажа за отношението на зърнопроизводителите към целта за намаляване на пестицидите. В предложения от Европейската комисия регламент за устойчиво намаляване на пестициди за България е отредено средногодишната им употреба да се свие с 35% през 2025-2026 г. В този смисъл почти 30% от стопаните са категорични, че добивите им ще намалеят, ако съкратят с 35% използваните в стопанствата пестициди. Голям е процентът на отговорилите, че не могат да преценят какъв би бил ефектът. Но аз искам да ви обърна внимание, че почти 10% от стопаните считат, че няма да настъпи промяна за стопанството и няма да има някакъв негативен ефект от прилагане на тази схема. Интересно е да се отбележи, че тези стопанства са ангажирани с безорно и консервационно земеделие, и други нови технологии, които в последните 10 години навлизат по българските земеделски земи.

Доста повече е броят на стопаните, които мислят, че добивите им ще намалеят в случай, че съкратят употребата на торове в стопанството с 20% спрямо използваните количества. Близо 40% от респондентите твърдят, че добивите им ще намалеят. Но тук отново има един стабилен дял от 10% (13 стопанства), които считат, че няма да има ефект върху стопанството намаляването на торовете. Това отново са стопанствата, които са посветени на безозорното консервационно земеделие, а също и биологичното.

По отношение на оставането на 10% непроизводствени площи в стопанството тук 50% от анкетираните са категорични, че това ще доведе до свиване на производството с до 10%. Висок е броят на респондентите, които считат, че това ще намали с 11 до 30% производството. Малък е броят на онези, според които оставянето на 10 на сто от площите като непроизводствени няма да се отрази на стопанството. Това отново са прилагащите безорни технологии.

Биопроизводство? Добре, но пазарът не е уреден

Като най-изненадваща се отчита нагласата на зърнопроизводителите за преминаването на части или на цялото стопанство към биологично производство. Над 70% обаче не са склонени да преобразува части или цялото стопанство в биологично сертифицирано производство. Това негативно отношение на зърнопроизводителите за преминаването към биологичния сектор може да се обясни най-вече с факта, че отглеждането на зърнени и маслодайни култури изисква, за да бъде устойчиво и ефективно, по-големи площи, а поддържането на биологично земеделие при големи площи се счита за почти невъзможно. И все пак не липсват и добри примери. Мнозинството от зърнопроизводителите в страната считат че биологичното производство не е достатъчно ефективно, с по-ниски добиви е и освен това е административно обременяващо. Според тях за биологичната продукция липсва адекватен пазар.

Да бъда или да не бъда?

Изследвани са и нагласите на българските зърнопроизводители относно продължаването на земеделска дейност в случай, че екологичните изисквания и ограничения се завишат допълнително, независимо от това дали се участва за подпомагане от земеделските фондове или не. Близо 44% от респондентите са земеделци по призвание и убеждение и не биха се отказали от земеделска дейност, дори и екологичните изисквания да се увеличат и независимо от това дали получават европейско подпомагане за своята дейност.

Въпреки всичко е висок процентът на тези, които се колебаят – над 26%, и на тези които са готови да се откажат от земеделието. Общо 21 стопанства са готови да преустановят земеделска дейност заради завишени зелени изисквания. Установява се, че това са сравнително значими и устойчиви земеделски стопанства, имат история и притежават сравнително висок процент собствена земя. Те са си направи дългосрочни инвестиции в складови съоръжения. И въпреки това тези стопани са склонни да се откажат от своята дейност в случай че екологичният натиск се увеличи за в бъдеще. Този извод буди изключително силно притеснение и доказва за пореден път недостатъчно високата приспособимост и адаптивност на селскостопанския сектор в България и в Европа, отчасти продиктувани от по-високата възраст на земеделските стопани. Но искам да подчертая, че има изключително добри примери на земеделски стопани над 60 години, които са лидери в иновациите и прилагането на иновативни технологии.

Основни изводи: Зърнопроизводителите усещат заплаха и тревога

Бих искала да подчертая някои основни изводи с Европейския зелен пакт и неговите стратегии. Пътят на развитие на европейското селско стопанство е ясно начертан и той ще следва бързо и амбициозно линията на позеленяване и екологизиране. Следва да се подчертае, че Зелената сделка е разписана във времена, в които войната на Русия с Украйна и пандемията не съществуваха като фактори, които могат да повлияят на продоволствената сигурност. В този смисъл може да се очаква и е резонно известно забавяне на темпа на прилагане на еко изискванията. Но в Европа не можем да очакваме драстични обрати в следването на зелената посока.

При проведени беседи с български зърнопроизводители се констатира с тревога, че сравнително стабилни устойчиви стопанства до този момент усещат сериозна заплаха за своята конкурентноспособност следствие на наблюдаваните, от една страна, пазарни катаклизми, от друга – на екологичния натиск от Европа, и от трета – вследствие на негативните ефекти от климатичните промени. Те за първи път са притеснени за своята икономическа устойчивост и се опасяват доколко още могат да издържат на кризите в сектора.“