Ради Радев: При всеки влязъл в тържище тир с вносни зеленчуци губим по един декар оранжерии

Само градинарите шахматисти могат да оцелеят в климатичната криза

Само градинарите, които могат да виждат с няколко хода напред, могат да оцелеят в при измененията на климата, съобразявайки се с тях, казва Ради Радив – известен градинар и управител на Завод за производство на разсади в Пловдив. Все по-продължителното лято дава шанс на производителите да отглеждат на полето реколти от по-устойчиви на климатичните амплитуди зеленчуци, които не са масови, но имат пазар. „Градинарят трябва да е шахматист, за да остане в бизнеса. Който кара постарому, ще залезе“, обобщава той.

Горещото време е причина за израждане на хибридните семена на зеленчуци, наблюдава Ради Радев. „Растенията не раждат доматите, чиито привлекателни характеристики са изписани на големия етикет. Вместо да изхранят едри плодове, те дават мънички домати, защото „поемат към дивото“, за да оцелеят. При неблагоприятните климатични условия програмата максимум на растенията се ограничава до това да възпроизведат вида си като създадат семена, без значение дали плодовете са добри за пазара или не стават.

За Ради Радев осигуряването на подходящ микроклимат за зеленчуците е от изключително значение.

„Ето тези салати (показва той растенията, които отглежда на открито), бяха измръзнали преди няколко дни. Когато ги покрих с акрил и им осигурих топлината, от която се нуждаят, те се съживиха.“

„Ето и китайското зеле, което спасих, като го покрих с акрил. Развива се прекрасно“, вдига друго платно Ради Радев.

Градинарят демонстрира и нов сорт зелен лук, на когото реже перата, а от луковицата поникват нови стръкове. Той е убеден, че скоро ще видим в търговската мрежа именно такива връзки с лук, в които бялата част при корените (главата) отсъства. Защото все пак зелената част на лука е полезна.

„Вече слънцето ни е в излишък, а въглеродният диоксид е в дефицит“, изненадващо добавя Радев. Миналата седмица, отивайки към учебна зала в Аграрния университет в Пловдив, за да изнесе лекция на студентите, той се спрял да погледне данните на локалната метеорологична станция пред Ректората.

„Видях, че станцията отчита 286 ppm въглероден диоксид при определен минимум 300 и максимум 600 ppm. Това е абсолютна загадка за мен, тъй като нали светът полага усилия да намали повищаващата се концентрация на въглеродния диоксид във въздуха?“

Ако данните на уреда пред Ректората са верни, това е лоша новина за растенията, които дишат въглероден диоксид, за да произведат кислород. „За да си го набавят, те ще отворят максимално устицата си, ще увеличат транспирацията, което на нас, градинарите, ни излиза най-скъпо. Ние поливаме растенията, именно за да я ограничим и да намалим възможността да се създаде дефицит на калций, защото в противен случай растенията ще изсъхнат“, обяснява градинарят. И добавя, че за да има фотосинтеза, е задължително да има във въздуха достатъчно въглероден диоксид.

Пазарът на зеленчуци особено тревожи Ради Радев. „Виждам от година на година все по-малко градинари. А причината е в огромния внос от други страни. Нямам против през декември и януари да влизат турски, македонски или полски домати. Напротив – нека ги има, защото зеленчуците са много важна част на трапезата ни. Но когато през август виждам редица от тирове, натоварени с вносни зеленчуци, да чакат пред тържищата, за да разтоварят, ми става болно. Един тир носи 15 тона домати. Толкова е и производството на този зеленчук от декар оранжерия. С всеки един тир ние губим по декар оранжерия. Защото вносът идва на убийствено ниски цени, а нашият производител участва в едно нечестно състезание, в което не са му дали условия да оцелее. Именно затова българските градинари чезнат [и не виждат дори знак за подкрепа от държавата].“