Напояването, ех, напояването, все още остава мираж

Земеделците разбраха, че държавата е напълно блокирала и не може да им помогне

Коментар на Надя Петрова

Въпреки часовете, които бяха отделени на тема напояване по време на 12-ия семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите и въпреки изказванията на двама министри – на земеделието и на екологията и водите, то все още остава мираж. В годината на продължителни екстремни суши и свръхвисоки летни температури, единствено сигурно е, че „Напоителни системи“ ще приключат рехабилитацията на размотаваните от повече от две години канали и съоръжения по 24-те проекта от ПРСР за 100 млн. лв. и догодина ще представят нови проекти по Стратегическия план за 100 млн. евро.

Макар че министър Тахов е внесъл искане в държавния бюджет за догодина да се заложат 1,2 млрд. лв. за възстановяване на поне 15% от някогашната напоителна мрежа в страната, има два кардинални въпроса ще се сллучи ли това. Първият е дали въобще ще се стигне до приемането на бюджет 2025. И дали тази поискана сума ще бъде утвърдена, като знаем че най-големите шахматисти в страната говорят за необходимите 3% дефицит, за да влезем в Еврозоната.

А Георги Тахов мечтае за 2,5 млн. поливни декари. Да припомним, че през 1986 г. сме имали 17 милиона дка напоявани земи.

Еко министърът Петър Димитров не даде надежда на земеделците, че е възможно да се разреши парадоксът на парадоксите – да имаш земеделски земи край река и да нямаш право да поливаш, защото според архаичното ни законодателство тези земи се считат за поливни, въпреки че не е останал нито канал, нито тръби. Нямаше ясен отговор дали ще се ускори издаването на разрешения за сондажни кладенци, които се бавят към три години. Димитров предпочиташе да повтаря, че страната трябва да си възстанови старите канали и да ползва отпадъчни води от пречиствателните станции.

Така на всички стана ясно, че държавата е като един титан, застанал на пътя, който връща всеки, поискал да оцелее като направи крачка напред.