Преди 113 г. стратегът Амундсен пръв достига Южния полюс в надпревара с британска експедиция
Норвежецът покорява и двата полюса и умира на 55 г. в Северния ледовит океан
Преди 113 г. норвежецът Раул Амундсен пръв достига Южния полюс с четирима от екипажа си и 16 оцелели кучета. Точно там групата разпъва палатка и оставя писмо, за да се знае чии е първият крак стъпил на неоткрития дотогава полюс. В писмото са описани точките на смъртоносния поход, тъй не е било сигурно дали полярниците ще успеят да се завърнат живи, за да разкажат.
По това време експедицията на Амундсен не е била шумно оповестена за разлика от тази на англичанина Робърт Скот. Двете групи са потеглили от различни точки за откриването на полюса. Пътят на норвежеца е бил по-къс, тъй като той предвижил кораба Фрам до Китовия залив, което е с 96 км по-близо до полюса в сравнение с базата, избрана от Скот. Точно този път обаче е бил неизследван и затова по-опасен. Британецът е решил да се движи по маршрута на ирландеца Ърнест Шакълтън, който три години по-рано е направил неуспешен опит да достигне полюса.
Робърт Скот стъпва на полюса със закъснение от един месец. Палатката и писмото на първите откриватели го съкрушават и пречупват. И петимата участници в британската експедиция загиват по пътя обратно.
Изглежда съдбата е била изцяло на страната на Раул Амундсен, който от нетърпение да изпревари Робърт Скот е потеглил още преди да започне полярната пролет – на 8-ми септември. Придвижвайки се доста близо до желаната точка, норвежката група е спряна от смразяващ студ от -50 градуса. Разумът на норвежкия изследовател надделял над нетърпението му да е пръв и той решил, че трябва да се върнат в базовия лагер, където да дочакат по-благоприятно време. Но първият опит бил изключително полезен, защото завръщайки се, групата оставяла провизии по пътя си на 80-ия, 81-ия и 82-ия градус, които помогнали при втория поход. А той не закъснял твърде дълго.
На 19 октомври петима от екипажа отново поели към 90-ия градус с 4 шейни и 52 кучета. Преминали през базите с провизии, преминали през трансантарктическата планинска верига и стигнали по полярното плато. Там 24 от кучета били убити, за да послужат за храна на хората и останалите кучета, а също така и за провизия при обратния път. Напред ги очаквали смразяващи бури, които забавили похода на откривателите.
И все пак на 14 декември 1911 г. петорката, заедно с 16 оцелели кучета достигнали неоткритата дотогава точка на Южния полюс. Така 39-годишният Раул Амундсен записал името си в историята на географските открития на света.
Норвежецът се е готвил през целия си живот за този миг.
Най-малък от четиримата си братя, Раул е бил изключително дисциплиниран още от малък. Извършвайки походи със ски в севера на Норвегия, той е подготвял тялото си на издържливост. Като ученик е бил трагичен, но всичко, което касаело кораби и море, го е привличало неудържимо.
По желание на майка си, той се е записал в да учи медицина в университета в днешно Осло, но година по-късно се е отписал. Пътувал е с кораби в различни експедиции, като първо е придобил званието щурман. Постъпил е като матрос в белгийска антарктическа експедиция до Южния полюс, като преди това изучил френски език. Експедицията е била неуспешна, но благодарение на Амундсен, тогава щурман, екипажът е спасен. Именно тогава в него се ражда мечтата някога да се завърне и да открие географския южен полюс. По-късно изследователят се обучава в морската геофизическа обсерватория в Хамбург.
С кредити и дарения Раул предприема експедиция до открития вече от американеца Робърт Пири Северен магнитен полюс. Достига до определената точка, но се оказва, че полюсът се е изместил, и се връща. Всичките експедиции, в които е участвал Амундсен, са били жестоко изпитание за издържливост и разум.
След завръщането му от Южния полюс в Норвегия той е приет като герой.
По-късно се увлича в използването на авиацията – хидроплани и дирижабли – в полярните изследвания.
Руал Амундсен загива през юни 1928 година на 55 години при издирването с хидросамолет в Северния ледовит океан претърпялата катастрофа арктическа експедиция на италианеца Умберто Нобиле.