Поправеният проект на държавен бюджет не промени парите за напояване. Те остават под 29 млн. лв. до 2028 г.

Министерството на финансите премахна данъка върху подземните богатства, но остави разходите на хидромелиоративни обекти за 2025 г. на 5 261 800 лева, а резервните 48 обекта до 2028 г. на 23 398 600 лева

Министерството на финансите внесе в петък надвечер проекта на Закон за националния бюджет за 2025 г. в деловодството на Народното събрание, без да коригира размера на предвидените инвестиции в хидромелиоративни обекти както за 2025 г., така и за периода 2025-2028 г.

Както Агро Пловдив пръв написа на 10 декември, законопроектът предвижда инвестиции в размер на 5 261 800 лева в 5 хидромелиоративни обекти за напояване – ВИЖ ТУК.

Те са в Приложение 2 на Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г.

В списъка с резервни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028г., отново в Приложение 2 на бюджета, са вписани 48 проекта.

Сумата, предвидена за тях, е 23 398 600 лева.

Дори и да съберем средствата от двата списъка, сборът е под 29 милиона лева.

Това означава, че предложението на служебния земеделски министър Георги Тахов към МФ да определи 1,2 млрд. лева за ремонт и реконструкция на хидромелиоративна инфрастуктура и съоръжения, които да се инвестират в продължение на 4 години, е отхвърлено.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Асоциацията на земеделските производители в България остро възразиха на орязването на държавните средства за напояване, невключването на украинската помощ, и липсата на средства за съфинансиране на кризисния резерв, като НАЗ обяви, че е в протестна готовност.

В петък министър Людмила Петкова отговори на въпрос на депутат относно средствата за украинската помощ, че има предвидени пари за нея в бюджетните резерви.

Тази седмица предстои сформиране на парламентарните комисии. Проектобюджетът вероятно ще бъде първа точка в първите им заседания.

От НАЗ съобщиха, че тази седмица ще имат среща с всички парламентарни групи, а целта им е селското стопанство да не остане недофинансирано и отново страната да се изправи пред блокади на шосетата и на столицата.

Преобладаващото мнение на финансисти е, че проектобюджетът, внесен от вицепремиера и финансов министър Людмила Петкова, трябва бъде отхвърлен и разработен отново по съвсем различен начин. Отправната точка при създаването му трябва да са очакваните приходи, на базата на които да се определят и разходите. Дали земеделците ще успеят да се преборят за по-високо държавно финансиране на сектора, предстои да разберем.