Скъпи читатели и приятели на Агро Пловдив, време е да се разделим

В края на януари 2025 г. сайтът за земеделие и бизнес няма да продължи.

Посветих му 12 години и малко, за които няма как да разкажа в това сбогуване. Пуснахме го в интернет на 30 ноември 2012 г.

Благодаря за доверието на тези, които следваха публикациите в сайта, разчитайки да открият новини и истории, които липсват в другите медии. Но това си беше едно от основните желания на Агро Пловдив – да публикува оригинални новини, репортажи и очерци, наред със скучните, но важни съобщения, които идваха от институциите.

Благодаря на хората, които през годините пишеха за сайта: Станислава Станоева – прекрасен поет и писател, Георги Петров (той беше в началото със седмични коментари) – бивш зам.-главен редактор във в. Марица и един от най-добрите публицисти на нашето време, Мариана Павлова – колега журналист и приятелка от дълги години, Мартин Иванов – любознателен и неуморим аграрен репортер. Да не забравям и Даниела Вълева, която с преводите си придаваше холивудски блясък на рубриката „Ларго“.

Съжалявам най-много за уникалните текстове, които ще отидат в небитието на електронната мрежа. Но рано или късно всичко отива в някакво друго измерение, което съхранява написаното и изживяното като цвят или песен, или дума, или лице.

А колко много лица имаше в сайта! Изпитвам топло чувство на приятелство  към фермерите Йосиф и Венелин Делгянски, Ангел Вукодинов, Светослав Русалов, Людмил Работов, Слави Трифонов, Красимир Кумчев, Йордан Кръстанов, Теодора Кръстева, Георги Христов, Николай Гайдов, Гени Титов, Пенко Налбантов, проф. Христо Симидчиев, доц. Димитрина Костова и … тук ще спра, защото хората, с които ми беше приятно и интересно да разговарям, са твърде много много.

Помня, че на Андреевден преди 12 години взимах интервю от астролога кардиолог и предан дъновист д-р Светла Балтова. Записвах нейните астрологически прогнози за 2013 г., когато разработчикът на сайта ми позвъни, за да съобщи, че Агро Пловдив вече е в интернет. Изобщо не пропуснах шанса да си задам личния въпрос какъв ще е животът на новороденото. Тя защрака върху лаптопа, видя нещо, на лицето ѝ се появи колебание, но след това  леко се усмихна и ми каза: Давай, Надя, работи по този сайт! Ще го бъде.“

„Свободата, Санчо, е на върха на копието“. И наистина е точно там! Тази мисъл я разбирах всеки Божи ден през всичките над 4 400 дни.

Когато писането ми идваше до гуша, се сещах за един забележителен човек – Иван Гатев от с. Трилистник. Той ми беше разказал как като разгънал 100-те си оранжерии, успявал сам през деня да се грижи за зеленчуците в тях. Надвечер пълнил кашоните с домати и краставици, товарил ги в микробуса, а в малките часове потеглял към пазара в София. За да не заспи от изнемога по пътя и да не катастрофира, си пръскал лицето с вода. Иван Гатев беше моят герой и такъв ще си остане.

Агро Пловдив се утвърди като медия с множество репортажи, интервюта, очерци, бизнес разследвания (те бяха в началото) и дори като източник на новини, една от които предизвика национална петиция с над 10 хиляди подписа на природозащитници – първи съобщихме за фермата за норки край Стара Загора. Нямаше значим национален форум, за който да не получим покана за включване. Бяхме единствената медия, която бе одобрена да придружи фермерите, изпратени за обучение в САЩ.

За да не ни убие времето в този изтощителен танц на писане и сътворяване на новини, взех трезвото решение да поставя последната точка на Агро Пловдив. Не беше лесно, но беше честно. Когато започнеш да работиш на половина от капацитета си, разбираш, че си слязъл под равнището на стремежа си.

12 години и над 25 хиляди статии, хиляди оригинални снимки – това беше Агро Пловдив. Там бях аз. Там бяхте и вие.

Пожелавам ви да сте здрави и да не се отказвате от мечтите си!

Надя Петрова