„Алфа рисърч“: Двойно се увеличиха разочарованите от правителството и премиера

 Хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а  към министър-председателя – от 25% на 44%

Почти двойно е нараснал броя на разочаровените от работата на правителството, сочат оповестените днес данни от проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“. То е направено между 19 и 27 август измежду 1028 пълнолетни граждани в домовете им.

„Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%. Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните“, сочи изследването. Тези които подкрепят правителството и Пламен Орешарски не са променили отношението си в сравнение с проучването през юни. Поддържниците на кабинета са 23%, а на премиера –  29%.

Данните показват, че 51% от пълнолетните граждани подкрепят протестите за оставка на правителството, а 33% подкрепят контрапротестите в полза на правителството. Отделно 16% не подкрепят нито една от страните.

Ето и самото проучване на „Алфа рисърч“, публикувано без намеса:

Национално представително проучване на агенция „Алфа рисърч“, проведено в периода 19 – 27 август сред 1028 граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете, очертава следната картина на обществените нагласи в началото на новия политически сезон:

1. Отношение към правителството и оценка за управлението на страната

Подкрепата за правителството и премиера остава на същото равнище, от което стартира, респективно – 23% и 29%. Драматично обаче – почти двойно – нарастват отрицателните оценки за дейността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%. Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните.

Няма съществена статистическа разлика в ръста на отрицателните оценки сред жителите на отделните типове населени места, възрастови и образователни групи. Така напр. през последните три месеца критични оценки в София се увеличават от 39% на 57%, в областните градове – от 32% на 49%, в малките градове – от 23 на 42%, а в селата – от 18% на 40%. Навсякъде негативното отношение доминира над положителното. Единствено симпатизантите на БСП и ДПС запазват консолидирана подкрепа за правителството. 60% от симпатизантите на Атака, почти толкова колкото на ГЕРБ, Реформаторския блок и привържениците на други партии, са недоволни от дейността на кабинета и премиера.

Негативна тенденция се наблюдава и по другия ключов за имиджа на правителството проблем „в полза на широки обществени групи ли са неговите действия, или в полза на тесни икономически и политически кръгове?“. От 39% на 26% спадат привържениците на тезата, че дейността на кабинета е в полза на обществото, от 53% на 70% се увеличава делът на хората, убедени, че основните ползи се акумулират от близки до управляващите кръгове.

Въпреки оттеглянето на Д. Пеевски като шеф на ДАНС, кадровата политика на правителството продължава да търпи силна обществена критика.7.5% от пълнолетните българи смятат, че през периода „на високи държавни длъжности са издигани най-компетентните и почтени личности“, 84% са на обратното мнение. Още по-малко, едва 5 на сто, са съгласни, че „процедурите, по които се издигат и назначават хора на високи постове са прозрачни и честни“. 82% (вкл. 70% от привържениците на БСП и 58% от тези на ДПС) не са съгласни, че настоящото правителство се ръководи в действията си от тези принципи.

Равносметката на първите 100 дни управление показва, че кабинетът „Орешарски“ стартира със и продължава да се ползва с ниска обществена подкрепа. Макар и броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21% – гневни на управляващите. Най-значителен дял обаче, 55%, са разочарованите. Самите протести консолидират подкрепата за правителството, но тя остава затворена в две електорални групи. Именно стеснената социална база на управлението осигурява много малък резерв за действие и свобода за маневри при решаването на неизбежно възникващите проблеми и осъществяването на дългосрочни политики.

2. Правителството, гражданските протести и контрапротести. Разделителните линии в обществото

След два месеца и половина от началото на протестите може да се смята, че подвижните пясъци на обществените настроения са се структурирали по-ясно и повече граждани могат вече да разпознаят и по-аргументирано да изберат своята позиция.

Отговорите на въпроса за обществените нагласи към протестите и контрапротестите очертава следната картина:51% от пълнолетните граждани на страната подкрепят протестите за оставка на правителството, 33% – подкрепят контрапротестите в полза на правителството, 16% – не подкрепят нито едните, нито другите.

Близки са и резултатите за морално-политическата оценка на протеста срещу правителството. За 47% този протест е справедлив, за 23% – не е справедлив. Според 18% е справедлив, но в България нищо не може да се промени и затова няма смисъл да се правят опити. 

Два основни извода за тенденциите в обществените настроения се налагат от анализа на тези въпроси:

• На първо място, налице е процес на обратно връщане на гражданите в политиката. Общо 84% (което е изключително висок дял на фона на апатията през последните години по редица значими обществени проблеми) избират страна в протестите „за“ или „срещу“ оставката на кабинета. Признаването на моралния характер на протеста за оставка на правителството (43% го определят като справедлив, а 23% – като несправедлив) определя и превеса на хората, които го подкрепят (51%) срещу онези, които застават зад исканията на контрапротестите (33%).
• На второ място, тезата за разделението между София и провинция може и да има определена медийно-пропагандна видимост, но няма социологическа валидност. Често цитираната фраза „София не е България“ създава впечатлението, че подкрепата за протестите и контрапротестите минава именно по тази разделителна линия. Което определено не е вярно. Подкрепата за оставката на правителството сред жителите на София и големите градове е с 10-12% по-висока, отколкото сред тези в малките градове и селата, но без да е налице статистическа зависимост, а още по-малко – обръщане на нагласите. Ако изобщо можем да говорим за някакви разделителни линии, те минават по три оси – образование, възраст и най-вече – политически пристрастия. Единствено в най-високите възрастови, в най-ниските образователни групи и сред симпатизантите на БСП и ДПС (голяма част от които са от тези групи) доминира подкрепа за контрапротестите.

Заблудата за валидността на тезата „София срещу провинцията“ идва от факта, че трудовата миграция на значителна част от младото и средно поколение с по-високо образование доведе до съсредоточаване на тези групи в няколко големи града и най-вече в столицата, а остави в малките селища повече хора, които по чисто обективни причини (напреднала възраст, по-ниско образование и квалификация, безработица) са зависими от помощта на държавата. В действителност, това клише се опитва изкуствено да разделя столицата и страната, за да задвижи пусковия механизъм за разширяването на социалната база на правителството на принципа „враговете на моите врагове са мои приятели“. Поне по отношение на настоящото управление обаче, по-голяма част от хората извън София се чувстват по-дистанцирани от управляващите партии, отколкото от столичния град, където живеят и работят голяма част от техните деца. 

3. Политическият елит и гражданското общество

Независимо, дали хората са привърженици или противници на протестите, обща е позитивната оценка за събуждането на гражданското общество и активизирането на контролните му функции спрямо политическия елит. 70% подкрепят тезата, че в България започва да се създава силно и будно гражданско общество. 

Недоверието в способностите за саморегулация на политическия елит, вкл. от страна на опозицията, се споделя и от симпатизантите, и от критиците на протестите. 81% смятат, че в България е по-добре да има силно гражданско общество, което да контролира управляващите, които и да са те, вместо да се разчита, че те сами ще поправят грешките си – едва 4% вярват в „автокатарзиса“ на политиците. Според 63% от анкетираните, ако не бяха протестите, управляващите нямаше да отстранят Пеевски и да отменят други скандални назначения.

Именно заради високия скептицизъм, че правителството и подкрепящите го партии имат желанието и възможностите да коригират сами своето поведение, след два месеца разнопосочна гражданска активност (протести и контрапротести), изкристализира тезата, че е по-добре управляващите да работят „под натиск“ (56%), отколкото протестите да спрат и правителството да работи „без граждански натиск“ (32%).