83-и ден протести на хилядите призраци

Автор: Надя Петрова

83-та вечер на протести е. Въпросът докога, ме подсеща за края на „Любов по време на холера“. Отговорът на 83-годишния, влюбен от как се помни, Фредерико Ариса беше кратък и ясен: „Цял живот“.

Колко е тъжно да управляваш, когато си нежелан. И колко е нахално да продължиш да го правиш. И колко е недостойно да се мотивираш с поддържниците си, които са по-малко от противниците ти. И колко е нелогично да доказваш, че го правиш за доброто на страната. И колко е дребнаво да не сдаваш властта, включително и заради дразнещото те предположение, че един ненавиждан от теб партиен лидер може пак да управлява страната.

В каква мъгла са се загубили управляващите?

Те май не знаят какво се случва, не искат да видят истината. А вече и не могат – толкова са различни от народа си. Говорят български език, движат се по българските улици, но техният живот е в някакъв паралелен свят. Те само теоретично знаят, че хората са бедни, че работят в почивни и празнични дни, или че ако не работят, деградират с алкохол и наркотици, че не виждат перспектива и това им създава психически проблеми и направо ги убива. Иначе тези рутинирани политици са толкова умни, че могат трактат да напишат за българската бедност – по преразказ. Но факт е, че са изключително далече от реалността на нашия друг протестиращ свят, щом успяха да издигнат кандидатурата на Делян Пеевски.

83-ят ден на протести пак ме хвърля към литературата и един друг любим роман – „Рагтайм“. В него един негър, от времето преди Мартин Лутър Кинг, се държеше с толкова фино достойнство, че незлобливият бял герой в един момент си зададе въпроса: „Този негър всъщност знае ли, че е негър?“

Вероятно по същия начин Сергей Станишев и Лютви Местан днес се питат: „Протестиращите май не знаят, че са никои. Май не са наясно, че нямат власт и пари. Е, тогава накъде са тръгнали?“

Днес за пореден път стана ясно, че властта, с представителното лице на Пламен Орешарски, се кани да управлява до следващите редовни избори.  „Не искам да ни се поставят хоризонти – до края на тази година или до следващата“, каза в Народното събрание Сергей Станишев. А Местан го допълни: „Тези хора – протестиращите, не са срещу тази власт и този Парламент, а срещу тази политическа система.“ И призова депутатите, и най вече ГЕРБ, да не съучастват в в процеса на деполитизация на системата.

Днес някои от социолозите – май Боряна Димитрова, каза, че управляващите са под обсада, но че и протестиращите са под обсада. Защото и те няма къде да отидат. Закотвени са в протестите си, начерени от Станишев позьорство, в маршрутите си – площад „Независимост – Народно събрание – Орлов мост, в гнева си, и най-вече в безсилието си. Тази вечер те бяха 7000 души. Но и всяка вечер да са по 7000, за властта ще продължат да бъдат призраци, които телевизионните камери обаче улавят в кадър.

Колко време трябва да тегне тази гледка върху управляващите, докато почувстват теглото ѝ и измерят пространството ѝ? Тя несъмнено вече им тежи и те несъмнено я олекотяват с внушението, че трябва да я понесат в името на страната. А правилният отговор е – в името на властта. Те наистина се страхуват от нови избори, които ще ги запратят далече, далече от площад „Независимост“. Но, казват, че се страхуват не за себе си, а за страната. Сякаш не са чули библейското предсказание, че няма ненаказано добро, ако е дадено без да е поискано.

83-и ден Фределико Ариса снове с парахода по реката, за да опази съкровището си – любовта си, от позора на развяното бяло знаме. Дано отговорът му, че ще остане на кораба цял живот, да не се окаже истина за хората, които бият барабана на протеста.