Кестени в джоба и под възглавницата са като ангели пазители

Лъскавите плодчета действат благотворно на мускулите и ставите, успокояват нервите, помагат при тромбофлебит и разширени вени

Кестените в джоба и под възглавницата са като ангели пазители. Може да са малки, може да са твърде материални за тази представа, но пък в тях са слънцето и животът, и радостта. Това е установил отдавна народният лечител Петър Димков, който непрекъснота носел в джобовете си диви кестени, наричани още „конски“. Той твърдял, че плодът излъчва топлина и енергия цяла година.

Според Димков, кестените оказват благотворно влияние мърху мускулите, ставите, сухожилията и нервната система. Днешните познавачи на природни лекове ги наричат естествени успокоителни. Лечителят предлага съвсем прост метод за здрав и релаксиращ сън. Той съветва да поставите под възглавницата си 5-6 кестена. Сравнението „преди това“ и „след това“ неизбежно ще се оформи, защото няма начин да не усетите невидимата помощ на лъскавите плодчета. Димков препоръчва още да не прекалявате с броя на кестените под възглавницата, защото енергията им може да ви докара главоболие.

Дивият кестен обитава земята от милиони години. Лека-полека обаче дървото е започнало да изчезва от Европа и днес се среща само в по-топлите и южните части на Балканския полуостров. Дивият и питомният кестен нямат нищо общо помежду си освен приликата на плодовете и семената им и предназначението, което е различно. Дивите кестени се използват в подкрепа на лечението на различни органи и системи, а питомните кестени – за хранителни цели. Дивият у нас се среща буквално навсякъде – по улиците и в парковете.

Най-въздействащи в лечебно отношение са дивите кестените събрани пре септември и октомври. Тогава те съдържат в най-голяма степен полезни съставки – дъбилни вещества, мазнини, витамини, особено С, В и К. Неслучайно кестените са признато средство срещу болка и възпаление. Церят трудно заздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване.

Дивият кестен се използва успешно за укрепване на венозни и капилярни стени за намаляване риска от образуване на кръвни съсиреци. Поради тонизиращото действие върху съдовите стени настойки от кора на див кестен, счукани зелени листа, както и на семена, са подходящо помощно средство към основната терапия при хемороиди разширени вени, тромбофлебит.

От кестените могат да се направят и козметични маски и лосиони. Те имат способността да възстановяват отпуснатата, суха и чувствителна кожа. Много подходящи са при червенини по лицето, получени от изстискване на черни точки и пъпки. Тези малки кафяви плодове имат рядкото свойство да свиват капилярите и едновременно с това да действат тонизиращо. Но, за да са резултатни маските с кестени, трябва да се прилагат през ден, а лосионите – всекидневно в продължение на две седмици.

При отпусната и чувствителна кожа помага следната маска: смесват се предварително сварени и обелени кестени – по шепа от сладкия и от дивия вид. Обелките се връщат във водата от варенето. ставят се на слаб огън, докато течността се изпари до половината. Отварата се прецежда и по малко се долива към сварените кестени. Те се пасират, за да се получи хомогенна каша, която се нанася върху лицето. Държи се около 20 минути. После се измива с хладка вода. Останалата част от отварата се съхранява в хладилник. Използва се за обтриване и тонизиране на лицето.