Ядреният коз на БСП: мосю Понсле

Червени активисти му зададоха въпроса какво да правим с боклука от фотоволтаици

Той имаше среща с журналисти в х-л „Санкт Петербург“ и с граждани в Пресцентъра на панаира. Интерес към втората среща проявиха 25-30 човека, които и без друго бяха на негова страна. А това се разбра от въпросите им.

Козът на БСП – Жан-Пол Понсле, е генерален секретар на Европейската ядрена асоциация, а също и генерален секретар на Форатом. В европейската асоциация членуват 800 производители на ядрена енергия, а в централите им работят 900 000 човека.

Какво каза мосю Понсле

Първо, той  каза, че с референдума българите получават шанс да вземат решение за технологиите на бъдещето. После обаче определи самият въпрос за вота като крайно противоречив. И все пак успя да развие в рамките на половин час тезата, че е, общо-взето, глупаво да се отказваме да развиваме нови ядрени мощности.

Ядреният лобист предварително обяви, че в никакъв случай не е против развитието на възобновяемите енергийни източници. Но посочи, че тяхната производителност е далеч по-непредвидима от тази на ядрените реактори. Той даде за пример Германия.  Там инсталираните мощности при соларните паркове са 25 гигавата, при ветрогенераторите – пак толкова, и при ядрените централи – същото. Но, като реално производство, ядреното гориво осигурява 25 процента от енергията  на страната, а ВЕИ – от 5 до 7%.

Цената на ядрената енергия е нещо сигурно, което може да се сметне отсега за след 50 години, хвърли друг аргумент мосю Понсле. Освен това броят на хората на Земята расте и до 2025 г ще стигне 15 милиарда. Те ще имат нужда от енергия, за да работят и да се изхранват.

А ядреният отпадък?

Европейската комисия иска доклади от всички ядрени страни-членки за това как се освобождават от отработеното гориво. Ще ги разгледа и ще излезе с предложение за процедури. Принципно, обясни мосю Понсле, ядреният боклук или се загробва в земята, или се обработва химически, така че 95% от него отново да се използва. Останалите 5 процента са по-малко от това, което едно домакинство изхвърля, даде пример белгиецът. Като призна, все пак, че къщната смет не е радиоактивна.

Защо парите за нови АЕЦ да не отидат във ВЕИ?

Въпросът е първичен, усмихна се Жан-Пол Понсле. Трябва да има инвестиции и в едното, и в другото. Екозащитниците харесват ВЕИ и искат тези технологии да се развиват. Но забравят, че ядрената енергия е естествена енергия. Тя е базисна и стои в създаването на света. Друг е въпросът, че ползването й трябва да се направи по-безопасно.

След като изложи позицията си и отговори на въпроси от сорта „А какво да правим след 15 години с боклука от фотоволтаичните панели?“, мосю Понсле най-вероятно остана с впечатление, че изходът на референдума е ясен. И е твърдо „да“ за ядрената енергетика. Тръгна си ведър и усмихнат, а утре, вторник, каза че ще лети за Белгия.