24 февруари – нощта на Оскарите и българския патриарх

Статуетките се гласуват от 5800 професионалисти, жезълът – от 115 делегати

В американския вот интригите са минимални, в Църквата – гарантирани

Смъртта на Максим стартира битката за патриаршеския пост

24 февруари е исторически ден, който непременно ще запомним, а ако не помним – ще го има в две истории. Историята на Оскарите и историята на Светия синод. В нощта на Оскарите ще се раздадат за 85-и път наградите на американската филмова академия. А в деня на църковния събор ще се избере поредния български патриарх.

Церемонията за отличаване на най-вълнуващите филми ще се излъчва на живо в 225 държави. А гласуването за патриарх може да остане едно от тайнствата на Българската православна църква. Но може и да бъде излъчено от националната телевизия. Когато става въпрос за решенията на Светия синод, човек никога не може да бъде сигурен.

Изборът за това кои филми, режисьори, актьори, оператори и т.н. – общо 17 категории, се решава от 5 783-а членове на Академията за филмови изкуства и наука.

Изборът на патриарх е в ръцете на около 115 делегати.

Филмовите награди се определят в два кръга. Първо се пресяват най-добрите. После от тях се избират най-най талантливите.

При избора на патриарх имаме 3 кръга. Първо се избират делегатите за събора сред миряни и духовници. После Светия синод, седмица преди избора, номинира с гласуване 3-а от митрополитите, които ще се борят да оглавят БПЦ. След това Съборът гласува.

Гласуването за Оскаритее електронно, за пръв път, впрочем.

Процедурата при избора на носителите на Оскар е възможно най-чиста

Гласуването за патриарх ще е с бюлетини.

Наградените филмови създатели ще се развълнуват, ще благодарят на колегите си, родителите и децата си, ще кажат нещо ексцентрично, ще направят нещо странно, и ще напуснат сцената със статуетката.

Новият патриарх … хм, там не съм наясно с церемонията, защото последната такава е била през 1971 г. Но и той ще каже нещо, сигурно духовно, а може и да е сухо. Ще получи патриаршеската корона и жезъл и ще се оттегли за размисъл и молитва, след като благослови божието стадо.

Какви са големите разлики между двата избора?

Досега никой не е оспорил получаването на Оскарите и не е обвинил в манипулация избора, защото той е възможно най-демократичен. Над 5000 кинотворци участват в номинациите, а точното преброяване е гарантирано от Прайсуотърхаус Купърс.

У нас избора на патриарх стартира със скандал, защото името на бъдещият духовен водач, е пряко зависимо от избора на и.д. патриарх и митрополит на Софийската епархия. Няколко владици, сред които и пловдивският Николай, го оспориха публично и обвиниха варненския Кирил в игри. Това отхапа голямо парче от авторитета на Църквата. А той и без друго не е в добро състояние откак преди година стана ясно, че 11 от митрополитите са били доносници. Миналата събота отново имаше скандал, свързан с избора на делегати от Софийската епархия. Нищо чудно и седмица преди събора да ни разтърси трети скандал при номиниране на тримата финални митрополита, които ще се състезават за патриарх. Светият синод стана синоним на дразги, взаимни обвинения и неприязън. А това е лошо, много лошо, най-лошото българско поведение, което е като матрица във всички наши власти – и светски, и духовни.

При гласуването за носителите на Оскари се оценява качеството на филма и таланта на творците му.

При гласуването за патриарх би трябвало да се имат предвид духовната мощ на всеки кандидат. Колко чисти са помислите му, колко праведно поведението му, колко мъдри са решенията му. Само че, не вярвам това да са критериите. Нищо чудно и тук да се разиграят финансови и властови интереси, защото в последните месеци църквата не е показала, че е над тях.

Ако попитате някой кинолюбител за мнението му относно някой режисьор, актьор и или пък филм, той ще има готов отговор. Той ще знае кой и защо му е харесал, какви според него са слабостите му, с какво е велик.

Ако попитате някой българин за митрополитите в страната, той сигурно ще се сети за двама-трима, чиито имена е запомнил заради един или друг скандал. Навярно най-праведните митрополити са най-слабо известни. Защото не е работа на един владика да хули Мадона по телевизията, да нарича папата сектант, да прави бизнес сделки с църковни имоти, да раздава архонтски титли на богатите в държавата и да се движи с беемвета.

Въпреки, че до 24 февруари има повече от месец, отсега може да се прогнозира кое събитие ще прикове с по-голяма сила вниманието на българите. Е, да, това ще е изборът на патриарх. И дано този път тази процедура да е чиста от интриги. Но след като чуем по вечерните новини името му, ще прехвърлим тв каналите, за да се включим в Нощта на Оскарите. Чистата и свята нощ на Оскарите, защото Show must go on!