Седмицата, преразказана от Георги Петров

in Други новини / by Агро Пловдив / on 12 октомври 2013 at 11:39 /

Когото народът намрази властника и Господ не може да му помогне

Повтарящите се до втръсване маймунджулуци в нашия парламент не могат да бъдат важното нещо на седмицата. Точно защото се повтарят до втръсване. Но за Дилян Пеевски се говореше през цялата тази седмица. Конституционният съд се произнесе, че той може да се върне в Народното събрание като депутат. Дори председателят на същия този съд проф. Димитър Токушев каза, че г-н Пеевски не е преставал да бъде депутат. А упреците към Конституционния съд не го притеснявали, защото работата на този съд е да решава по същество политически проблеми със средствата на правото и това винаги не се харесва на една част от политиците. Професорът има право. Както има право премиерът Пламен Орешарски да твърди, че му харесва да влиза в Министерския съвет и на местата, където има своите служебни срещи, през задния вход. Разбирате, че за да не бъде изложен на гнева на протестиращите. Въпросът е какво им струва на тези двамата господа демонстрирането на непукизъм.

Не бих се съгласил, че има човеци, които могат да издържат до безкрай на сипещата се върху тях омраза.

Историята показва, че всички диктатори са били силно мразени. Но всички те са имали около себе си разновидностите на Преторианската гвардия, измислена в древния Рим. Всички те са имали около себе си и кръг силно облагодетелствани, за да ги възхваляват и да търсят най-изтънчените оправдания за репресиите и терора, с помощта на които се е пазела продължителната и неоспорвана видимо власт на тирана. Това са усъвършенствани през вековете институции, ефектът от чиито действия е довеждал дори до това и толкова малка част от потисканите да заобичат, дори да боготворят, потисника. По-възрастните си спомнят, че Тодор Живков имаше искрени поддържници и сред непривилегированите, особено по селата. Но за тези разсъждения най-важното е, че му беше създадена среда, в която той не чувстваше омразата, напротив чувстваше се нужен, чувстваше се незаменим, сюблимен. На няколко пъти заплаши, че ще се оттегли, може би само за да чуе колко е незаменим и колко ще страда народът без него. Затова на пленума, на който го свалиха, спомнете си често повтаряния телевизионен кадър, той изглеждаше не на себе си, изглеждаше съкрушен от изненада. И мисля, че всичо това е било искрено, поне в този момент, хванат от телевизионната камера. В следващия ден или може би още в следващия час, хитрият селянин в него е върнал самообладанието си. За да каже в мемоарите си, че това, което той е построил, тия новите властници не могат само „да го боядишат”. И днес тази фраза много често може да се чуе в селските кръчми, където няма и никога няма да има някой, който да е чел мемоарите на Тато.

Но да оставим в покой духа на др. Живков, поне до деня на Страшния съд. Когато обещават, че мъртвите ще бъдат възкресени: праведните за вечен живот, а грешниците – за съд. По-важното е, че политиците и управниците днес нямат и няма как да имат неговата защитна мрежа, предпазваща психиката на властелина от народната омраза. А тя разяжда, може да е бавно, но е необратимо. Нали си спомняте от гимназиалния учебник по литература поразителната сила на трупащата се грамада камъни и

пронизващата като копие фраза „Проклет да е Цеко!”

А самият г-н Пеевски няма вече да се върне към спокойното си и охолно пребиваване във високите етажи на държавното управление. Дори и да прояви неблагоразумието да се върне в парламента, в което се съмнявам. Неговите изявления за ставащото все по-мрачно и все по-озлобено отношение към него, както от страна на политици и медии /не неговите, разбира се/, така и от страна на обикновените хора, се дължи на това, че му завиждат, на него, успелия човек на Христова възраст, са последните издихания на изкуствено напомпаното му самочувствие. Той вече знае, че всички българи вече знаят, че неговите успехи, неговото бързо изкачване към върховете на личното му благоденствие и властта, не се дължат на неговите високи лични качества. Най-малкото знае, че от тук нататък той ще живее и работи под лупата на засиленото, засегнатото, озлобеното обществено внимание към неговата персона. Досегашното му поведение говори, че той се чувства добре в дебрите на възлюбената от всички бюрократи служебна тайна, по точно служебни потайности. Този уют вече трудно може да му бъде осигурен дори и от ставащия все по-безочлив г-н Станишев, подтикван от мощните икономически интереси, които се предполага, че стоят зад г-н Пеевски. Ако пък г-н Пеевски успее открито да покаже и докаже на обществото личните си качества, довели до неговите огромни успехи още в Христова възраст, народът ще го остави да успява по-нататък, т.е. ще престане да го мрази. На него специално не му е необходимо медиите да го обичат, те го обслужват срещу заплащане, той си ги купува. Но това е предположение, което няма да се сбъдне, това няма да стане. Предполагам, че въпросните мощни икономически интереси вече са му намерили заместник. Той е молепсан от масовата омраза, на която няма никакво противодействие. Зад Орешарски стои някакава група от хора, която спонтанно или организирано от някого, но го защитава.

Зад Пеевски е бездна,

пак луксозно обзаведена, пак изобилна, но бездна. И точно за това става все по-тъпо цялото обществено внимание да е съсредоточено в случая Пеевски.

Големият проблем са бежанците, идващи у нас през границата с Турция , а вече и по море. Държавата ни не е подготвена за тях и колкото повече пристигат, толкова в по-мизерни условия ще живеят и толкова повече ще гладуват. Те вече намразиха държавата ни. И изразяват омразата си към държавата ни, като обиждат точно гражданите й, които проявяват най-искрено съчувствие и милосърдие към тях, като демонстративно изхвърлят занесените им от доброволците помощи. Съзнателно или не, но правят така, че и нашият народ да ги намрази, да намрази въобще бежанците. И тогава става страшното.

Омразата е страшна, колкото е страшна чумата.

Нима и тази опасност няма да се превърне в достатъчно силен мотив политиците ни до потърсят градивния компромис?

През тази седмица министърът на отбраната Ангел Найденов съобщи, че се въвежда военно обучение на учениците от 9 и 10 клас. Професионалните патриоти, сиреч националистите и и тези, които тъгуват за задължителната военна служба, ще се възрадват. Но ще е напразно. В училището е напълно изоставено физическото възпитание. Нашите деца не могат да пробягат стотина метра, за да се доберат до скривалище в случай на тревога. За какво военно обучение става дума! Няколко хиляди запасни чинове ще докарват някой лев към пенсиите си в скучни часове по военно обучение. С тези пари може малко по малко да се създават условия децата да спортуват.

Слънчевото зайче на седмицата отново дойде от Македония.

Приятели в мрежата съобщиха, че Иисус Христос е роден не където досега целият свят знаеше, че е роден в една ясла, а в село Витлемово, близо до Охрид. Сигурно било това. Група македонски археолози са открили родната му къща /ясла/ при изкопни работи за автомагистрала към Албания. Археолозите вече се наричали Иисусовците и всичко е наред. Ама и ние бугарашите, както те ни наричат, ще сме на далавера. Както са се устремили Иисусовците току-виж открили и Божия гроб в Македония. Дето се казва, на един куршум място ни е и малко като потичаш, си в Светите места и на връщане си хаджия. Дай, боже, всекиму такъв късмет, такива братя и такива съседи.

Още от автора: Седмицата … Изключения, лъхащи на човещина – 5 октомври

Ех, защо няма световно по дебелоочие, че да са му нашите службаши вечни шампиони! – 28 септември

Седмицата, преразказана от Георги Петров – 21 септември

Заповядайте на домашно вино, а винпромите да си пият тяхното

Възхищавате се от мъжете с пушки и джипове? Аз – не!

Властта, екологията, хлябът на миньорите и техните кирки

Злото в намазаните с шарлан чиновници,

Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците