Седмицата, преразказана от Георги Петров

in Други новини / by Агро Пловдив / on 19 октомври 2013 at 10:22 /

На ужким и усмихнати като за пред камера

Шефът на БТА Максим Минчев за преден път събра издатели и журналисти от български медии по света, емигрантските вестници, радиа и телевизии. Този път у нас, в напуснатата родина на дамите и господата журналисти, които сега идват като гости в страната, където са се родили. Този път търсеха обединителната национална кауза, това беше основната им тема. Започнаха в София, минаха през Пловдив, отидоха във Велико Търново.

Като начало се оплакаха,

че на откриването на мероприятието им не са присъствали премиерът, президентът и другите личности, от които най-вече зависи да се роди обединяваща нацията ни кауза. Подметнаха още, че когато тези срещи г-н Минчев ги организираше в атрактивната чужбина, българските випове ги уважаваха и още как.

Кметицата на столицата г-жа Йорданка Фандъкова предложи нацията ни да се обедини около каузата София да бъде избрана за Европейска Столица на културата 2019 г. Да де, ама и други градове са кандидати за тази чест и най-вече Пловдив. Нали се разбираме, че в случая националният и местният патриотизъм влизат в противоречие. То набъбва като реване, заливано от шербета на силно подсладеното многословие, захаросаното празнословие и разнообразно ухаещите имитации на загриженост. Като поизбършат в салфетката сиропираните си устни, важните дами и господа в това патриотично начинание ще заявят, че то е отбелязало поредния успешен връх. А ние, обикновените от сивичкото ежедневие, сигурно и до смъртта си ще си мислим, че

националните каузи не се измислят на измислени конференции,

а се раждат спонтанно в недрата на … За малко да изтърся купешките думи, достойни за микрофоните на родолюбивата инициатива на г-н Минчев, но там представители на вътрешната емиграция не канят.

За зла врага, пак през тази седмица авторитетното издание „ Ню Йорк таймс” цитра проучване на европейските регулатори на околната среда, според което нашият Пловдив е втори в Европа по мръсен въздух. Ние дишаме най-много фини прахови частици, въглероден оксид и серен диоксид след перничани. В първата петица на тази задушлива класация има още два български града, само почетното трето място е отредено на полския град Краков.

Това е положението, братя и сестри граждани и гости на древния и вечен Пловдив! Хайде сега да се опитаме да свържем този мрачен факт с местната ни патриотична кауза да направим нашия Пловдив Европейска столица на културата 2019 година. Как я виждате тази ни мечта осъществена? Кой от факторите ще гласува тази чест на

града, в който хората виждат това, което дишат?

Че то, ако беше така, срещата на журналистите и издатели на медиите на българската диаспора по света щеше да се проведе не в залите на Националния археологически музей и престижния хотел „Тримонциум”, а примерно в Шекер махала. Толкова много успехи пожелаваме на приятелите си културтрегери, борещи се с пот на челото за каузата Пловдив- Европейска столица на културата 2019 година.

Ако някой си помисли, че общинската ни управа нехае по случая с мръсния въздух, ще влезе в тежък грях. Още преди нямащия си други проблеми „ Ню Йорк таймс” да ни настъпи по стария мазол, в Общинския съвет е приета „Актуализация на Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Община Пловдив”. Ето къде е живецът на този фундаментален документ: ”Необходимо е домакинствата да използват горива с висока екологична характеристика, оползотворени в ефективни отоплителни съоръжения с висок КПД и висока отоплителна ефективност.”

Евентуалното ви притеснение, че това изречение е тенденциозно извадено от контекста, няма да е основателно. Защото в останалата част на цитираната актуализация е описано колко и защо мръсният въздух е вреден за жителите на града и най-вече за децата, старците и хората с хронични респираторни заболявания.

Възможно е у вас да се породи и очакването, че в евентуална актуализация на евентуална Програма за подобряване положението на хората със хронични здравословни несгоди ще прочетете примерно нещо такова:” Необходимо е

гражданите с хронични здравословни несгоди да знаят, че е много по-добре да си млад, здрав и богат,

отколкото стар, беден и болен”. Такива ваши очаквания биха били несъстоятелни.

Тази аналогия се роди в моя поизносен мозък, чието не до там добро състояние най-вероятно се дължи и на факта, че дълги години дишам най-плътния въздух в Европа. Иначе, цитираната действителна актуализация дава добре илюстровани съвети как да направим така, че да не си замърсяваме въздуха. Например, да използваме високо ефективни горива и високо ефективни отоплителни съоръжения, да ходим на работа с градския транспорт, пеша, с колело или с мотопед, вместо с изпускащия си отровни газове автомобил. Има и други такива.

Много е възможно също да си помислите, че липсата на солидно гражданско общество е виновна да дишаме фини прахови частици, въглероден окис и серен двуокис, извинете за остарелите химически термини. Нали имаме закони за опазване на околната среда,

нали законът защитава бдящия, а не спящия,

както учи още Римското право? Пак няма да сте съвсем прави.

Фондация „Асоциация за Европейска интеграция и права на човека” е внесла колективен иск, основан на доклад на Европейската агенция по околната среда, според който по показателя фини прахови частици за периода 2007-2011 година Пловдив е бил най-мръсен в Европа. Поради отвод на пловдивските съдии, по иска трябваше да се произнесе Смолянският окръжен съд. Признавам си, че не знам дали го е направил и ако не е, кога ще го направи. Не ми се и рови за справка, защото не виждам как решението на съда ще промени нещата Дано това мое убеждение да се дължи само на моята некомпетентност.

Нека разсъждаваме простичко. Отдавна имаме добра идея за снабдяването на Пловдив с чиста вода от язовирите на река Въча. Рано или по-късно това ще стане. Нужна ни е идея за очистване на въздуха в града ни. Разбирате, че това не може да стане за ден-два, година-две или дори десетилетие-две, но общината трябва да издири и ангажира специалистите, които да намерят посоката, в която трябва да се върви. Да изчислят какво ще струва. Да набележат източниците на финансиране. Да кажат и за колко време може да бъде изпълнено. Това струвало много пари, да де, но нали е изключено да се мисли, че е възможен другият вариант – дихателните ни органи да бъдат приспособявани към необичайния състав на въздуха.

Ако на времето бях събрал кураж да емигрирам в чужбина,

сега на мероприятието на г-н Минчев можеше да предложа това за национална кауза. Щом може в нечии помисли всички българи да работят за София, защо да не може в моите пък да работят за Пловдив. Пловдив е по-стар град от София и е по-готин, защото е наш. Пък и нали всичко е на ужким и заради светлината на медийните прожектори. Ето например миналия понеделник прочетох някъде, че мечка вилнее в гробището на село Забърдо. Новина си е и, най-важното, името на селото се чува. Може и да е минавала мечка покрай Забърдо, но дори и да я нямаше в действителност, кметът на селото Вальо Черпоков щеше да я измисли. Твърдо е решил все по-солидно да вкарва туристическия бизнес в поминъка на съселяните си, а това, както и повечето неща в нашето ежедневие, без медийно внимание не става.

Още от автора: Седмицата… Когото народът намрази властника и Господ не може да му помогне – 12 октомври

Седмицата … Изключения, лъхащи на човещина – 5 октомври

Ех, защо няма световно по дебелоочие, че да са му нашите службаши вечни шампиони! – 28 септември

Седмицата, преразказана от Георги Петров – 21 септември

Заповядайте на домашно вино, а винпромите да си пият тяхното

Възхищавате се от мъжете с пушки и джипове? Аз – не!

Властта, екологията, хлябът на миньорите и техните кирки

Злото в намазаните с шарлан чиновници,

Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?