25 октомври: Камъкът под Желязната църква в Истанбул

Храмът „Свети Стефан“ е построен с 1 милион франка от младата българска държава. Днес го реставрира турската община с 2 милиона евро

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на желязната църква в Истанбул „Свети Стефан“. По това време никой не си е представял, че на това място ще се издигне най-уникалният железен храм в християнството. Все пак, до построяването на Айфеловата кула, която сякаш дава тласък на идеята за желязната църква, има още 29 години.

Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Никола Богориди, тъй като истинското строителство на днешната черква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 година.

През 1859 г. обаче се навършват 10 години откак

бащата на княз Никола Богориди – Стефан, е дарил имота на бряга на Златния рог,

за изграждане на българска църква. Стефан Богориди е бил изключително влиятелна личност в Османската империя. Той не само подарил имота, но и издействал официален султански ферман, който давал разрешение за строителството на българска църква в сърцето на вечния град. Родословното дърво на Богориди показва, че той е българин от рода на Софроний Врачански. Неговият син Никола, който става молдовски принц, е бил приятел с Георги Раковски. Има данни, че именно той е финансирал нашия революционер с 5000 златни лири, за да създаде първата чета.

В подарения имот имало една дървена и две каменни постройки. В едната от дървените сгради се е направил първо параклис, а по-късно дървена църква „Св. Стефан“. От каменните къщи пък сеизграсил метох, който по-късно станал седалище на Българската екзархия.

През 1890 г. е бил издаден втори султански ферман, който разрешил строителството на православния храм на мястото на дървената църква. Говори се, че тя изгоряла.

Дали заради страха от палежи, или заради скорошното създаване на най-модерната за времето си кула – Айфеловата, или пък защото основата на терена била песъчлива, но архитектът Ховсеп Азнавур предложил храмът да е от сглобяеми железни плоскости.

Строежът се финансирал от младата българска държава,

която платила за изграждането на „Свети Стефан“ 1 милион франка, които били равни на 1 милион лева.

Въпреки че по това време е нямало Закон за обществените поръчки, организаторите направили търг за изработване на железните плоскости. Спечелил го виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Елементите с общо тегло 500 тона са били изработвани в продължение на 3 години и са пренасяни с кораби по Дунав и Черно море. Сглобяването на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 г.

Имало още неща за обзавеждане. Иконостасът бил объркан и направен по католически образец, не били изляти и шестте камбани. Била дадена поръчка за двете на майстори в Русия.

Когато всичко било готово, духовните водачи определили на 8 септември, празникът за рождението на Богородица, да стане освещаването.

И … в България настанала суматоха.

Толкова много народ пожелал да присъства в новия храм на този свят ден, че била направена специална влакова композиция. Влакът тръгнал на 7 септември, обаче успял да пристигне в Истанбул чак на 9-и. Пътят бил пълен с премеждия – първо избухнал пожар във вагона с багажа. После турските власти превърнали в голям проблем липсата на визи за повечето пътници. Имало принудителни престои и т.н. Пътниците – гладни, жадни и закъснели, слезли от трена след почти тридневно пътуване ден след тържеството и многолюдно освещаване от екзарх Йосиф.

За да компенсират закъснелите български гости, църковното настоятелство и екзархийското ръководство отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I в съслужение с осем митрополити и много други духовници. След службата в стария метох екзархът приемал и благославял българските туристи, като им пожелавал благополучно и безпрепятствено завръщане в отечеството.

100 години по-късно д-р Христо Темелски с огорчение отбелязва в сайта Православието, че вековното съществуване на тази забележителна църква, е останало неотбелязано. Нещо повече.

На 8 септември 1998 г. желязната черква „Свети Стефан“ била заключена.

Обяснението: църковното настоятелство било новоизбрано и нямало време да изиска разрешение от турските власти за отпразнуване на юбилея. Освен това на 8 септември хората все още били във ваканция и на тържеството щели да дойдат малко поклонници.

„И 110-годишнината от освещаването на Желязната църква премина толкова вяло, че не си струва да влизам в подробности…“, пише през 2008 г. д-р Темелски.

Наскоро в „Панорама“ по БНТ председателят на Гражданския клуб в Пловдив Лука Станчев попита

къде е българската държава.

Защо е забравила Желязната църква в Истанбул? Пловдивският клуб и община Пловдив е сред големите дарители на „Свети Стефан“. Благодарение на събраните от града средства са били реставрирани 40-те икони от иконостаса и е възстановено куполното покритие в храма.

В Турция има закон, че ако една постройка запустее, тя се отчуждава в полза на държавата. Храмът, върху дарения някога имот от потомък на Софроний Врачански, е с ерозирали основи и се нуждае от сериозни средства за поддържане, алармираха година наред от Истанбул.

Българска църква „Свети Стефан“, наречена още „Желязната“ заради уникалната си конструкция, преди няколко години бе обявена за най-красивата църква на Турция. В момента църквата е подложена на реставрация, с финансиране за около 2 млн. евро.

А знаете ли кой е дал средствата? Истанбулската голяма община. Ремонтът ще продължи две години.