Седмицата, преразказана от Георги Петров

Какво стана с кобилата, която умря лани

Георги ПетровТя притчата е такава. Дългата есенна  вeчер е препълнила задимената селска кръчма. Циганинът, когото всички вземат на подбив, но той няма нищо против това, защото използва всяко подмятане като повод да си изкрънка черпня, се е присламчил към най-многолюдната компания. И току подпитва лидерстващия компанията: ”Чорбаджи, какво стана с оная кобила, дето умря лани?” „А бе,  серсем, какво  може да стане с умряла кобила“, ядосано му отвръща запитаният. „Лаф да става, бе чорбаджи“,  хили се циганинът, доволен от диалога, който е инициирал.

Защо ви напомням тази притча? Защото в кръчмата е важно да се говори, а не какво се говори, лаф да става, както се изразява г-н циганинът. И защото все е било пустословие в последния четвърт век в българския парламент, но тази есен бе достигнат върха,

изчезна разликата между парламентарното и кръчмарското говорене.

Ако някой  си мисли, че  обикновените пияници,  не се чувстват равни на парламентаристите, че дори и над тях, само ще покаже обидно непознаване на атмосферата в един махленски парламент. Посетителите на който идват в кръчмата, най-вече защото за времето на престоя си тук, те могат да се представят за  каквито си искат, стига да има кой да ги слуша.

Ако не ми вярвате, влезте в една кръчма, седнете на една маса и главното – почерпете обитателите ѝ. И ги слушайте. Ако искате по-бързичко да приключите „проучването си на терен” подхвърлете темата. Ще чуете невероятни разсъждения, подкрепяни със смайващи мисловни връзки. Това, което никога няма да чуете или усетите, е каквото и да била  самокритичност или някакво съмнение във верността на това, което изразява говорещия. Ако пък и вие искате да споделите мнение, още повече ако то не съвпада с изразеното от компанията, трябва да го споделяте  при условията на повторена почерпка. Иначе рискувате  да ви нарекат педераст и боклук.

Хайде, кажете ми сега по какво се различава проведеният през тази седмица в Народното събрание дебат за това дали да бъде продължен мораториума върху закупуването на българска земя от граждани на други държави в ЕС от говоренето в кръчмата? Само дето изразителите на съобразените с правната логика  и договореностите с Евросъюза мнения, не бяха наричани педерасти и боклуци, а безродници  или родоотстъпници. Надделяха тези, които говореха  най-много и крещяха най-високо. Като в кръчма.

Възможността нашия парламент да  взема решение от типа  на това, което взе, също като кобилата от цитираната притча, умря още през 2007 година, когато под звуците на  тържествените фанфари влязохме в ЕС. Тогава ние доброволно отстъпихме голямата част от суверенитета си в името на общата европейска идея. Оттогава решенията на нашия парламент не могат да отменят договореностите в ЕС и

това е ясно дори  на чистачките в Народното събрание.

Тогава защо беше цялата тая дандания за продължение на мораториума върху собствеността на земеделската ни земя и след 1 януари 2014 година? Ами ей така, лаф да става,  като в махленските  кръчми. Където, както е отдавна е известно, всеки си има номер.

На политическа партия „Атака” номерът е всичко българско е свещено и заплашено да бъде погълнато от враговете  ни. Партиите от породата на „Атака” по целия свят не могат да съществуват без врагове, по тази причина, ако такива липсват в действителност, те си ги измислят.

БСП се държи за властта, като рак за мършата в примамка. Тя  най-много държи това правителство да продължи съществуването си и макар да не го признава официално, се чувства задължена да се подмилква на националистите. Затова  позволи на депутатите си с по-слаби ангели да гласуват, както си мислят, че ще се хареса на народа.

Г-н Бойко Борисов, останал вече само с едната титла на  партиен лидер, прави всякакви комбинации, за да се запази в кръга на медийно интересните. Реши, че ще изненада в гръб основния си опонент г-н Станишев, като заподскача под свирката на „Атака”. И така, както казва народът, отиде конят в ряката.

И сега  всички, без г-н Сидеров, който тържествува, защото стана  герой на мача, се чудят

как да се изчистят от последствията на оакването си.

Но  не се притеснявате за тях, по всичко личи, че те нямат угризения. Както  природата е лишила лешоядите от обоняние, може би за да не усещат вонята на това, което консумират

И всичките тези резили са подкладени от елементарна патриотарщина. Вижте ме как милея за българското и колко смело тръгвам срещу европейските чиновници.  Не ние, а те са основните виновници за това вие да сте бедни и нещастни. А кое е по-българско от земята? Кое е по-подвеждащо от клишето„напоена с кръвта на хилядите герои, загинали за свободата ни”?

А бе, дами и господа патриотари, 4 милиона декара от тази наша свещена земя пустеят вече две десетилетия. Вашето задължение е да намерите начините за изваждане на  българското земеделие от блатото, в  което то все повече потъва, а не да разигравате бездарни скечове. Нашата българска беда е, че вие не го можете. И това е основаната причина да се мъчите по всякакъв начин да доказвате, че някой друг ви е изцапал гащите.

Макар и на малко по-високо равнище ексминистърът

Божидар Димитров  също не може да живее без засилено обществено внимание

и той май никога няма да стане ексвсезнайко. Той наля най-много масло в огъня. Нищо не пречело според него групировка от друга цивилизация, трябва да разбираме  мюсюлманската, да си купи един анклав в България. Нали така беше образуван Израел, нали палестинският народ остана един от малкото народи без своя земя, сладкодумно нареждаше г-н директорът на Националния исторически музей. Нали  заради това му сладкодумие  и режисирано простичка, макар  и не  съвсем издържана по отношение на обективността, българщина, народът му подари титлата професор. Да де, ама  къде е Ямбол, къде е Стамбол. Нали не е  нито възможно, нито  нужно сега и тук да доказваме, че Израел можеше да бъде създаден по този начин само от евреите и от никой друг. И колкото и доказателства да приведем в защита на тази си теза, казаното от г-н Божидар Димитров ще срещне по-силна подкрепа от публиката,  не защото е  по-истинно, а защото е по-пикантно. И иже нарицаемият професор много добре знае това. Това е неговия стил, който му носи успехи. Друг е въпросът, че  не може хем  да сме  патриотари, хем  пълноправен и пълноценен член на  ЕС,  но това вече не е проблем на г-н Димитров, както не е проблем на г-н Сидеров и  миманса около него. Те се изхранват като различни.

Пак през тази седмица стана ясно , че пловдивският лидер на ГЕРБ и кмет на града ни

г-н Иван Тотев надъхва  съпартийците си, като треньор на селски футболен отбор.

От записите на неговата реч на партийно събрание се разбира, че него  не го интересува безработицата, интересува го членовете и симпатизантите на неговата партия  да бъдат назначавани на престижни служби. Измислил е  хватки,  с които да пречи на областния управител да си върши работата и се гордее с това. И каквито още можете да си представите извратености в държавното управление  и в управлението на Пловдивската община се случиха през тази седмица. Защо е така ли? Ами защото мнозинството български избиратели така си представя управлението. За нас тарикатите по-доброто, за другите –   ако нещо остане. Това е, което стимулира  активното членуване в  партии. Да се докопаш  колкото се може по-близо до софрата. И да гребеш, задъхано и бързо, защото утре може да не си в такава позиция.

И персоната, която е изнесла записите с г-н Иван Тотевите скверни откровения, която и да е тя, „Мъж, жена или хермафродит”, е била доволна от себе си, когато  е  имала място до копанята. Да, но към нея се стремят мнозина  и в един миг се оказваш  изместен. Тогава от мъка по изгубения рай може да станеш  дори честен и почтен.

Вижте, само ние, наивниците, си мислим, че е глупаво да се пита какво стана  с кобилата, която умря лани. За циганина не е безсмислено, това е неговият  осъзнат способ да се докопва до мечтаната почерпка.  За нас може и да са, но за  повечето от народните ни избраници парламентарните словоблудия не са безсмислени.  В основата на лошото е това , че  точно те, а не читавите личности, могат да мотивират избирателите да гласуват за тях. Защото техните и на мнозинството избиратели схващания  за управление на обществото и държавата съвпадат. И все пак, картината не е съвсем песимистична, избирателите, искат или не искат,  ще се учат от грешките си.

Хубаво е, че Гълъбин Боевски се върна при децата си,

колкото и тежки да са греховете му. Не зная дали е хубаво това, че  студенти окупираха ректората на Софийския университет, макар  че те имат това право и съвсем не липсват основанията за протестите им. Боя се , че в нашата  замърсена политическа атмосфера чистият младежки порив към истината и справедливостта  не е съвсем  възможен.

Още от автора: Седмицата, преразказана от Георги ПетровНа ужким и усмихнати като за пред  камера

 

Leave a Comment