31 октомври: Хелоуин

Притчата за Джак разказва, че да излъжеш дявола не винаги е най-доброто решение

Вечната мистика и страхове са създали празника Хелоуин, който идва от келтските жреци. В нощта на този ден те са провеждали ритуали, с които са гонили дявола и духовете. За да го обърне в християнски, Римокатолическата църквата решава 31 октомври да е денят на Вси светии. Англоговорящите държави честват Хелоуин толкова театрално и забавно, че празникът се прехвърля и в страните с други религии и религиозни общности. В България го отбелязваме вече повече от десетилетие, макар че точно за днес в нашия църковен календар е записано, че е денят “ Св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и други св.мчк Епимах“. У нас празникът на всичките светии е първата неделя след Петдесетница, тоест през лятото.

Притчата за този празник разказва за фермер пияница, но също и хитрец на име Джак. Джак бил свикнал да преглъща живота с чашка в ръка по кръчмите. Една вечер, като се прибирал у дома, криволичейки и пеейки с широко гърло, се препънал в нещо и за малко да се претрепе. Навел се да огледа проклетото паднало дърво и изведнъж видял, че това е човешко тяло с грозна глава и живи, червени и светещи очи. Джак се разтреперал, защото веднага прозрял, че стои пред дявола и че той е тук и сега само, за да му вземе душата. Тутакси изтрезнял и помолил грозното същество, преди да прави каквото и да било с него, да седнат по човешки в близката кръчма и да изпият по чашка. Дяволът се съгласил.

Седнали, а Джак дошъл на себе си и умът му защракал. Пийнал и се сетил какво трябва да направи. Дошло време за плащане и хитрецът жално казал, че няма пари. „Ти си дявол и можеш всичко. Превърни се в монета, за да излъжем кръчмаря, а после пак ще си върнеш облика“, предложил изтрезнелият пияница. Дали защото бил пийнал, или защото си бил доверчив, онзи се съгласил. В момента, в който се търколил на масата като монета, Джак го прибрал в джоба си, където носел сребърно кръстче. И децата знаят, че ако има нещо, от което дяволите се страхуват и ненавиждат, това е кръстът. Ето така, Джак вече можел да преговаря и се договорил за още 10 години живот.

За 10 години Джак измислил различни начини как отново да отърве кожата. Отдало му се да приложи един от тях. Когато дяволът се появил в уреченото време, пияницата пожелал за последно да изяде една ябълка от близкото дърво. Не можел да се покатери на него и затова съществото от пъкъла подскочило върху клоните. И … хоп, попаднало отново в капана. Джак забил няколко кръста в дървото и пленил дявола. Този път се преговаряло на едро. Фермерът заявил, че ще го пусне, ако дяволът се откаже завинаги от идеята да го вкарва в ада. Какво да прави съществото, и то обичало свободата, затова дало тържествено обещание и Джак го амнистирал.

Минало време, хитроумният Джак все пак издъхнал. Явила се душата му в рая, но свети Петър затръшнал портите под носа му. Защото фермерът бил живял лошо – освен че бил пиянде, бил направил и много злини през живота си. Отправил се тогава Джак към ада, но дяволът отказал да го пусне и там. „Не може, обещал съм“, рекъл му радостно той. И така Джак останал да броди в нищото. За да не му позволят да се вмъкне в някое живо тяло, на този ден хората се маскират страховито, а Джак трепери от ужас и отново се връща в безпредела на нищото. Там се скита с една издълбана ряпа в ръце, в която свети жив въглен. Милостивият дявол му го подарил, защото знаел, че има по-страшни неща от ада.