Студентски шествия и лекарски протести в Деня на будителите

Премиерът Пламен Орешарски ще празнува в Котел, Сливен и Ямбол

Под знака на студентски шествия и лекарски протести ще премине Денят на будителите днес.

В София студенти и преподаватели от движението „Окупирай“, което се разпространи в 7 университета в страната, ще тръгнат от 11 часа от централния вход на Ректората на СУ. Шествието под надслов „Събуди се“ ще премине около Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Националната художествена академия, около храма „Св. Александър Невски“ и ще достигне до Народното събрание. Студентите от НАТФИЗ ще се присъединят по-късно, тъй като сутринта ще обиколят няколко театъра.

В 10:30 часа днес в Медицинския университет в София ще започне броенето на бюлетините, с които във вуза бе проведен вътрешен референдум „За или против студентските окупации на университетите сте като форма на протест?“.

В 17.00 часа от Ректората на Пловдивския университет ще тръгне студентското протестно шествие в града на тепетата. То ще премине през Главната и ще стигне до пл. „Съединение“. Исканията на студентите са за оставка на кабинета Орешарски и предсрочни избори. Окупацията на 5-та аудитория днеус навлезе в четвъртия си ден. Водят се разговори за включване в стачката и с други ВУЗ-ове от града. Трима студенти от ПУ днес заминаха за разговори и подкрепа на софийските си колеги.

Лекари от цялата страна излизат на предупредителен протест срещу здравната политика на правителството. Лечебни заведения ще спрат работа от 12.30 до 13.00 часа. „Здравеопазването е пред катастрофа. Най-страшният монопол е този на Националната здравноосигурителна каса“, каза председателят на колегията на БЛС в Пловдив д-р Георги Кръстев. Лекари в цялата страна ще протестират днес заради орязването с 20% на плащанията към болниците от Здравната каса. Проявата е инициирана от столичната колегия на Българския лекарски съюз. Медиците искат да се гласува адекватен бюджет за догодина. Те настояват до края на 2013-та изпълнителите на медицински услуги да бъдат овъзмездени на 100% за извършените услуги и държавата да осигури със здравни вноски от 8% пенсионери, деца, социално слаби и държавни служители.

Днес премиерът Пламен Орешарски ще участва в тържественото честване на Деня на народните будители и 200-годишнината от успението на Софроний Врачански в Котел. Церемонията е планирана за 11 ч., т.е. по същото време, когато в столицата се очакват студентските шествия.

В 14 ч. Орешарски ще е в Сливен, където ще се срещне с областния управител и с кметовете от областта в сградата на областната администрация, а два часа по-късно е планирано да посети Ямбол.

За първи път Денят на народните будители се празнува на фестивал в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.  На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. 

От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. 

Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх,Никола Бобев,Стефан Антонов,Иван Богоров, Нешо Бончев и много други.