5 ноември: Започва битката при Сливница

На днешния ден е започнала епохалната битката при Сливница, при която българската армия е демонстрирала огромно мъжество и е успяла да победи много по-голямата сръбска армия. Сливнишката битка е част от Сръбско-българската война и е продължила от 5 до 7 ноември 1885 г.

Историята я определя като бойното кръщение на младата българска армия. България е освободена от едва седем години, но постига блестяща победа над Сърбия – държава с половинвековна военна история. С тази победа страната ни успява да защити по най-категоричния начин Съединението и показва на Европа, че на политическата карта се е върнала държава, готова да бори с всички възможни средства националното си обединение.

Уплашен от все по-нарастващата мощ на България след Съединението, сръбският крал Милан I заповядва на армията си да нападне страната ни, знаейки, че българската войска е на турската граница. Целта му е да достигне до столицата София.

Българското командване преценява, че трудно малобройните части в Драгоман и Цариброд ще успеят да спрат сръбската армия. Разликата в числеността на моменти е много голяма и достига до съотношение 7:1 в полза на врага. Това принуждава българите да започнат да отстъпват, целейки да достигнат до Сливнишката отбранителна линия. Тя е построена от италиански работници, голяма част от които се стават доброволци в българската армия при започването на боевете. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).
Битката за Сливница започва на 5 ноември. Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на сърбите, които осъзнават, че успеят ли да спечелят това сражение, пътят към София ще бъде открит.

В ранната утрин на 5-ти ноември 1885 г. сърбите предприемат първата си атака на сливнишката позиция. Българите обаче успяват успешно да отблъснат това настъпление, без да дадат значителни жертви. В края на деня пристигат и първите български подкрепления от Тракия.

Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

Победата в това кратко сражение, което не се отличава с мащабност, е една от най-важните в българската история. Храбрият български войник ще спечели и много други битки, по-големи и срещу далеч по-многочислени и авторитетни армии. Но никоя няма да има толкова благотворни политически последици, както боя при Сливница. Нека днес, 128 години по-късно, се поклоним пред саможертвата и себеотрицанието на тези, които с кръвта си защитиха правото ни да живеем в тази земя.

За жертвите и за чутовния подвиг на българската армия, патриархът на българската литература Иван Вазов написва едно от най-прекрасните си стихотворения – „Новото гробище над Сливница”. Част от него краси вечния огън в столицата и гласи:
„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”