Седмицата, преразказана от Георги Петров

За остатъците от метаболизма на демокрацията

Повечето време от годината живея  на село, във все още живо село. Но ако трябва да ви отговоря на въпроса с какво то най-вече се отличава от другите български села, ще ви кажа, че мирише на крави. По-точно на остатъците от метаболизма им, още по-точно на лайна, с извинение. Не го казвам, за да се оплаквам. Който не може да понася миризмата на животните, да  си търси другаде място под слънцето. Освен това, така или почти така, мирише цяла селска Швейцария, макар че там метанови инсталации преработват остатъците от кравешкия метаболизъм в гориво и почти безмирисен оборски тор. А и повечето нашенци, посетили Виена, ще потвърдят, че най-туристическата й част мирише остро на коне. Заради романтиката на файтоните.  И докато още обонянието ни не се е върнало към по-цивилизованите си параметри, ще ви припомня отново и  една от мъдростите на Настрадин Ходжа: „Който харесва на магарето вървежа, ще трябва да  му търпи и пърдежа”, да прощавате.

В селото има три огромни кравеферми за мляко с по над 1500 животни всяка. Отворих приказка за тях, защото никога не съм чул някои от техните собственици (едната е на селската кооперация) да е участвал в протест, да се е оплакал, че всеки момент ще фалира, да е проронил сълзи пред камерата и микрофона на журналист, който обикновено нищо не разбира от този бизнес. Тази година единият от фермерите  раздаде на собствениците, чиято земя арендува, по 90 килограма пшеница като годишна рента. Попитали го няма ли и той да иде да се тръшка по магистралите, та да го дадат по телевизията. Той казал, че

животните не ядат протестни декларации

и че не жандармерията ще изкупува млякото му.

Никога не бих казал, че протестите на животновъдите са ненужни или незаконни, но много се чудя  какво очакват протестиращите от тях. Протестът на животновъдите би бил смислен, ако всичко беше наред в другите  сектори на селското стопанство. Тогава биха могли да се намерят някакви резерви от някъде и да се даде поне част от исканото от животновъдите като държавни субсидии. Сега всички искат, всички заплашват да блокират невинните пътници по магистралите, а то… Едно, че  няма нищо за раздаване, но това, което може  да се изстърже от хилавия бюджет и да се даде на някой от секторите, хем няма да му свърши работа, хем ще настрои всички други срещу него. Има смисъл да се съберат браншовите организации в селското стопанство и да излязат с единното становище, че този земеделски министър просто не става. В никакъв случай да не се хващат на изтърканите номера, че аграрната политика е сбъркана по времето на прехода, че предшестващата власт е оставила тежко наследство и то е сега виновно и пр. административни хватки, прикриващи бездействия и некадърност. Да е мислил за това г-н министърът, когато е приел тази голяма отговорност, да е анализирал, да е пресмятал и ако не може, да не сяда в бодливото кресло. Горките фермери, те са си оставили земите и животните на произвола, за да правят медийни атрактивности, от които и г-н Пеевски, и неговите събратя, собственици на медии, да си пълнят гушите. За сметка на глупавия  и съвсем ялов бабаитлък на фермерите!

Понесе се миризма и на остатъци от депутатски метаболизъм откъм законодателната ферма. Няма го вече г-н Христо Бисеров  до председателя на Народното събрание, като негов заместник. Няма го вече г-н Христо Бисеров до г-н Лютви Местан, като негов заместник в ръководството на партията ДПС. Няма го и до г-н Ахмед Доган, като негов избраник да ръководи българското наемническо крило в партията ДПС. Благодарим ти, Боже и за тази медийна атрактивност, ако не месец, поне

двадесетина дена ще бумкаме тъпана Бисеров

и нищо друго няма да се чува. Нито воплите на българската беднотия, нито пък как бежанците проклетисват лошата си съдба..

Това с наемническото крило са думи на г-н Осман Октай.  Последният господин до 2001 година беше заместник на г-н Доган в цитираната партия. До момента на изхвърлянето му от нея той не беше издумал нито една лоша дума нито срещу ДПС, нито срещу нейния създател и главатар г-н Доган. Като се почувства „вън от чадъра”, както обичат да се изразяват братята цигани, г-н Октай се превърна в първи тълкувател на  всичко, което става в ДПС – и видимото, и невидимото, от позицията на кристално чистия гражданин и политик. Който критикува това, което  получи напоследък названието задкулисие. Дори авторката на това название г-жа Меглена Кунева заяви по една национална телевизия, че се чувства ограбена. Тя първа употребила думата задкулисие, а сега всички започнали безразборно да я употребяват. Най-вероятно г-жа Кунева иска да бъде цитирана като словотворец  премудрий в женски род.

Оня ден на 5 ноември беше

неподозирания от 99 на сто от мъжете Световен ден на мъжа.

Дамите използваха повода да изтъкнат, че все още съществува дискриминацията по пол. Защото и мъж да си, и жена да си, щом си народен представител, си депутат, щом се занимаваш с политика, си политик. Няма депутатка, няма политичка.  Питали Радио Ереван защо, аджеба, няма официално название депутатка? Отговорът бил – защото много лесно се римува с патка. Уважаеми дами, не се сърдете на Радио Ереван, то понякога пресолява шегите си, но обича тези, с които се шегува. И г-жа Кунева я обичат много български граждани, защото обещава България на гражданите. Обичат я и в Европа, и по света, защото, преди да бъде обхваната от партизански страсти, беше добър еврокомисар. Дано по-великите ѝ дела предстоят.

А г-н Бисеров беше политик професионалист. Както има примерно спортисти професионалисти и спортисти аматьори, така има  и политици професионалисти и политици аматьори. Аматьорът във всички области играе заради удоволствието от играта. Професионалистът съзнава, че тази игра е неговата съдба, неговата професия, неговият живот. Друг няма. Точно по тази причина в неговия арсенал наред с всичко легитимно и разрешено в играта, много важни са и нелегитимните, неразрешените прийоми, които водят до успеха, така както самият той го разбира. Ако са изпълнявани от добър професионалист, успяващ да ги прекара през решетката на допустимото или незабелязваното, те носят наистина бързи и големи успехи. В целия ни т.нар. политически елит такива личности могат да се изброят на пръсти. За тези личности е все едно дали сами ще се оттеглят от голямата игра или някой ще се опита да ги изхвърли от играта. Те предварително са помислили за този момент и са готови с варианти за по-нататъшното си развитие. Ако не сте съгласни с това  виждане, просто проследете по-нататъшната съдба на г-н Бисеров, той се е подготвил добре, за да бъде невинен. Това, което също е сигурно, е че той няма да прави нова мъртво родена партия. Както  направиха  полупрофесионалистите и аматьорите Евгени Бакърджиев, Богомил Бонев,  Стефан Софиянски,  Александър  Томов и много други, знайни и незнайни политически шебеци.  Г-н Бисеров я  разбира тази игра, не случайно е бил футболен съдия!

Разбира се, че  тези професионалисти в политиката са основните  фактори за заблатяването на  държавата и обществото ни. Но наистина ли са  необорими в свръхегоизма и злодейството си те?  Виждате и чувате как, когато някой от тях (Пеевски, Бисеров и пр.) слезе от Олимп, неговите съпартийци и колеги депутати и политици един през друг се хвалят, че те отдавна са знаели за   неговите незаконни деяния, че те са сигнализирали оторизираните органи, но от тях нямало никаква реакция. Това не е вярно! Те са сваляли шапка и са се мажели на мерзавците,  като са се надявали  на трохите от техния пир. Защото тези  високо професионални мерзавци са силни личности,

те са характери, макар и с вампирски зъби.

Ние избирателите сме си виновни, защото ги възприемаме като нормални и нужни. А трябва да броим за полезни депутати и политици само тези, които имат дупе да се изправят срещу вампирските зъби. Другите, т.е. почти всичките, са си и ще си останат евтина медийна атракция, слузест обект, върху който виещият от нередности и недоимък народ излива омразата си.  Точна заради тях  Христо Бисеров, след година, две или десет,  ще излезе от съда по-чист от сълза. Той знае как.

И ранобудните студенти, „и те са закрещели”: ”Отговорна държавна политика спрямо образователния модел, който да стимулира и изисква изграждането на независими, критично мислещи личности, а не на апатични изпълнители”. Това е най-същественото от исканията им към властта, оповестени през тази седмица.

Ех, дечица развълнувани,

няма  работни места дори и за апатични изпълнители. Повечето университети днес са ковачници на безработни. Вие не виждате ли това? Все още работи за  нарастващата орда спекуланти в сферата на държавното и на частното образование желанието на българина да даде и калта под ноктите си, за да образова децата си. И още си мисли, че влизането им в университет само по себе си е успех, както беше в предишното политическо време. Но вече не е. Това пък са остатъците от метаболизма на традициите. На вас се е паднала отговорността да ги изринете, а това няма да стане с лозунги.

 

Още от автора: Седмицата … Не, не се копае с кирка народната свяст,

 Какво стана с кобилата, която умря лани, На ужким и усмихнати като за пред  камера … (всички)