12 ноември: Свикан е Шестият вселенски събор, а Османската империя се включва в Първата световна война

На 12 ноември 680 г. е свикан Шестият вселенски събор в Цариград. Това е третият цариградски събор, който продължава до 681 г. Състоял се е в Трулския дворец и е по инициатива на император Константин IV Погонат. В събора участва канонизираният от църквата папа Агатон, което е бил папа от 678 до 681 г.

Този събор всъщност отхвърля човешката същност на Исус Христос, тъй като е бил насочен срещу монотелитството – разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие – божественото.

12 ноември: Свикан е Шестият вселенски събор

Шестият вселенски събор взима 102 важни решения и осъжда дейността на двама цариградски патриарси и техните привърженици.
36-то правило потвърждава равенството между цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник.

64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то постановява да бъдат наказвани християнин, който през 3 празнични дни не посетят богослужение. 53-то пък определя кръстниците да са духовно сродени с кумците. 54-то определя правилата за встъпване в брак на роднини.

На 12 ноември 1914 г. Османската империя се включва в Първата световна война срещу Антантата и на страната на Централните сили, взимайки участие в Близкоизточния театър.
Османската империя постига няколко важни победи в първите години на войната, като битката при Галиполи и обсадата на Ел Кут. Има обаче и големи загуби срещу руската армия при т. нар. Кавказка кампания. В тази война Съединените щати така и не обявяват война на Османската империя.

12 ноември: Османската империя се включва в Първата световна война

Това е Втората конституционна епоха в империята, която е започнала след Младотурската революция през 1908 г., обявяването от султана връщане на конституцията от 1876 г. и повторното свикване на Османския парламент. Този акт бележи началото на разпада на Османската империя. Тази епоха е доминирана от движението, което става известно под името „младотурци“.

До 1914 г. Османската империя е изтласкана от почти всичките си европейски и северноафрикански територии. Все пак под неин контрол остават около 28 млн. души. 17 млн. в границите на днешна Турция, 3 млн. в Сирия, Ливан и Палестина и 2,5 млн. в Ирак. Под номинално османско владичество на Арабския полуостров остават още 5,5 млн. души.