Проф. Дайк: Фирми и правителства се надпреварват да купуват земя

Не разчитайте на евросубсидиите, защото ще падат и никога няма да достигнат равнището преди кризата

Проф. Герт ван Дайк бе гост лектор на аграрния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който се проведе тази седмица в Пловдив. Той е преподавател в университета Вагенинген в Нидерландия. Ето в съкратен вариант и лекцията, която професорът изнесе в петък, 29 ноември.  

„Търсенето на храни расте в света. Предстои недостиг.

В миналото бе важен достъпът до пазари, а сега до земя.

Затова доста големи дружества с международна дейност се стремят да придобият колкото може повече обработваема земя. Така те постигат два вида интеграция – прогресивна и обратна.

Затова съветът ми към вас е: Създайте своя интеграционна верига. Тоест, инвестирайте в преработвателния сектор, в интензивното животновъдство и в бизнеса с износа. А като фермери, бъдете собственици на земята, която обработвате.

В последните години някои правителства също започнаха да купуват обработваеми земи извън държавите си. Китай купува парчета в Африка и в Залива. Западна Европа прави сделки за земи в Източна Европа. До момента цялата изкупена от правителствата земя се равнява по площ на цяла Франция и на част от Испания.

Ето я и главната четворка за изхранването – царевица, ориз, зърнени храни и картофи.

Днес към една трета от храните се увреждат

и не се използват. Това се прави най-вече от потребителите в САЩ и в Европа. Същевременно расте потреблението на биогорива. Разполагам с данни, че през 2009 г. те са представлявали една четвърт от всички горива, използвани на земята, а сега са още повече. Това увеличава сделките със зърно, международните пазари продават все по-големи количества от зърнените храни, защото те вече служат и за други цели.

България има обработваема земя, която е консолидирана в голяма степен. Заедно с Румъния и отчасти Полша, вие сте нетен износител на основните храни. Очаквам нетният ви износ да се увеличава. 

Преди да пристигна тук помолих един мой студент, който е българин, да направи анкета сред земеделските производители в България. Той им зададе въпросът:

Кои са най-големите ви опасения?

Резултатите показват, че вие най-много от всичко искате по-големи европейски субсидии. Разликата между помощите, които получавате в България и тези на Западна Европа ви плашат най-много. На второ място сте посочили, че ви препъва разпокъсаната собственост на земята. На трето – липсата на пазарна информация. Четвърто – конкуренцията от вноса. Пето – държавната намеса. И едва на последно място – задълженията.

Моят съвет е да не разчитате прекалено много на субсидиите, защото тях ще ги има още няколко години. След това ще паднат. Европейският съюз все още е в криза и предишните нива на субсидиране никога няма да се възстановят.

В света има три зони в производството на селскостопански суровини – високо, средно и ниско производителни. Към високо производителните са САЩ и Западна Европа.

В България производителността е на средно равнище. Разликата между вас и тях е в добивите. Вярно е, че в Източна Европа разходите са по-ниски. Ние, в университета Вагенинген сме извели един закон и той гласи, че най-конкурентните стопанства са тези, при които производството от единица площ е най-близко до биологичния максимум. Едно земеделско стопанство, което добива 6000 кг пшеница от хектар работи с по-ниска себестойност от друго, което добива 4000 кг/ха. Този закон е доказван многократно.

Затова е науката е от голямо значение, с голяма важност. Например, университетът на Пекин е на 7-о място в света, нашият в Холандия е на второ. Въпреки това ние сме много, много притеснени.

Смятам, че в Европа трябва да обединим усилията си, за да бъдем силни. „Монсанто“ (САЩ) вече притежава всички интересни сортове царевица. Но в Европа имаме един силен производител на семена – „Лимагрейн“. Ако не си сътрудничим, ще загубим тази сравнително водеща позиция и ще трябва да разчитаме на неевропейски фирми, тоест, можем да станем зависими.

Моите заключения:

Политиката на Европейския съюз не може да ви помогне да станете по-конкурентни. Може да се борите за промяна на правилата, но това не означава, че ще станете по-конкурентни.

Необходими са ви повече инвестиции. Обединете се с по-малки фирми от вашата и ако можете да им помогнете да получат торове и други стоки и услуги на по-ниски цени – направете го.

Опитайте се да станете мажоритарни собственици на предприятия, които се занимават с преработка и износ.

Информацията за пазара е важна и ако разполагате с нея, предоставете я и на другите.

Интегрирайте се, обединете се. Когато сте в кооператив, ще можете да продавате на по-висока цена произведеното. И обратно – самостоятелни ли сте, ще продавате евтино. Пример: Животновъдите в Дания, Швеция и Холандия участват в обединения и цената на тяхното мляко е с 10-15% по-висока от тази в Обединеното кралство, въпреки че там млекопроизводството е много развито и е с висока производителност.“