3 декември: Картофът стъпва за първи път на европейска земя

Можете ли да си представите живота без картофите – един от основните хранителни продукти на човечеството. За малко европейците да се лишат от този дар на природата. Почти до края на 16 век старият континент не е познавал вкуса им. Но на днешния ден през 1586 г. картофите за първи път стъпват на европейска земя – а именно в Испания.

Европейците откриват картофа по време на Испанското завоюване на Инкската империя от Писаро през 1521-23 г. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през 1537 г. от испанския конкистадор Кастелянос. След като картофът е пренесен в Испания, той постепенно се разпространява в Европа. Първоначално на храната е гледано с недоверие и е смятана за нездравословна и дори нехристиянска. Това предотвратява широкото ѝ приемане за определен период, въпреки че започват да я рекламират като лечебно растение.

Има около 200 диворастящи вида картофи. Те растат от югозападните щати на САЩ през планините на Мексико, Централна Америка и Андите до Аржентина, Уругвай и Чили. Най-голямо видово разнообразие има в Мексиканския трансвулканичен пояс (близо до Мексико Сити) и в южните централни Анди (от средно Перу до Боливия).

Предшественикът на съвременният култивиран картоф е опитомен в Андите. Нови генетични анализи показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в южно Перу и че културният вид се е разпространил оттам. Растението обаче би могло да е използвано в други части на света и изглежда, че туземните жители на Америка са ги събирали и дори култивирали в днешно Ню Мексико, САЩ. Археологически свидетелства подсказват, че хората от Андите са отглеждали културно картофи в продължение на поне 7000 години. В доколумбови времена те са широко отглеждани в Андите (на големи височини, където е прекалено студено за царевицата) и в части от Чили (особено остров Чилу).

А. Хаят Верил в книгата си „Храните, които Америка даде на света“ (Foods America Gave the World) пише: „Не вярвам, че някой знае колко много разновидности картофи има в Перу, но за човек, свикнал с нашите обикновени, използвани всеки ден компири, сергиите за картофи на перуанските пазари са просто объркващи. Има клубени с бяло, жълто, розово, сиво и лилаво „месо“; с бяла, розова, червена, жълта, кафява, зелена, пурпурна, оранжева, черна, петниста, на ивици с различни цветове; картофи с всички възможни форми и големини, някои гладки и лъскави като домат, други — грапави и пъпчиви като жаба.“

В Европа през периоди на война картофът се оказва много полезен. Зърнените храни биха могли да бъдат изгорени и запасите от тях — конфискувани от преминаващите армии, но картофите са под земята и по принцип не стават жертва на военно заграбване. Това довело до увеличено използване на картофи от селяните в някои области на Германия, които са били особено силно засегнати от Тридесетгодишната война.

Една популярна легенда дълго приписва на Сър Уолтър Роли донасянето на картофа във Великобритания. Историята предлага Сър Франсис Дрейк като по-вероятен кандидат. През 1586 г., след като воювал с испанците в Карибите, Дрейк спира в Картагена в Колумбия да зареди с провизии, включително с тютюн и картофи. Преди връщането си във Великобритания, той спира на остров Роаноке, където първите английски и шотландски заселници са се опитали да основат колония. Пионерите се връщат във Великобритания с Дрейк, заедно с картофите.

Земеделците в Европа скоро установяват, че картофите са по-лесни за отглеждане и култивиране от други основни храни като пшеницата и овеса. Картофите дават повече хранителна енергия, отколкото всяка друга култура на същата земна площ и за събирането им е нужна само лопата.

Картофът става толкова важна храна за ирландците, че една популярна представа автоматично ги свързва в наши дни, но неговата ранна история в Ирландия остава неясна. Според една спекулация картофът може би е доплувал в Ирландия от претърпели корабокрушение галеони от Испанската армада (1589).

Друга история приписва донасянето на картофа в Ирландия на Сър Уолтър Ралей, който финансирал трансатлантически експедиции, поне една от които акостирала в Смеруик през октомври 1587 г., но няма конкретни свидетелства за това какви ботанически образци би могла да е донесла тя и дали те са намерили почва в Ирландия. Няко иистории казват, че сър Уолтър първо е засадил картоф в имението си до Корк.

Един източник от 1699 г. (повече от век след събитието) казва Картофът… е донесен първо от Вирджиния от Сър Уолтър Ралей и като спрял в Ирландия, малко бил засаден та,, където растял добре и свършил добра работа, защото в три последвали войни, когато всичката царевица над земята била унищожена, той ги хранил; защото войниците, освен ако не изкопаели всичката земя, където те растяли и едва ли не да я пресеят, не биха могли да ги унищожат.“

Какъвто и да е източникът, картофите станали популярни в Ирландия както заради продуктивността си, така и заради предимствата на растежа и съхранението, скрити под земята. Английските земевладелци също поощрявали отглеждането на картофи от ирландски арендатори, защото искали да произвеждат повече пшеница — ако ирландците можели да оцелеят, изхранвайки се с култура, изискваща по-малко земя, това би освободило по-голяма площ за производство на пшеница. Към 1650 г. картофите станали основна храна в Ирландия и започнали да изместват пшеницата като основна култура и на други места в Европа, служейки за храна както на хората, така и на животните.

Едно разорително събитие, обаче, се откроява в ирландската история на картофите — Ирландският картофен глад. Голяма епидемия на картофена чума преминава през Европа, унищожава картофите в много страни. Ирландската работническа класа живеела основно на безвкусния, но плодовит „лъмпър“ и, когато чумата достигнала Ирландия, тяхната главна основна храна изчезнала.

Въпреки че Ирландия отглеждала разнообразни култури по това време, повечето се изнасяли за Европа, за да бъдат продадени на по-високи цени. Всъщност по време на Картофения глад Ирландия си остава нетен износител на хранителни продукти, защото изнасяната храна била прекалено скъпа за самите ирландци, за да си я позволят. Историците продължават да спорят за ролите, които изиграли английското управление и европейските пазарни цени за причиняване на глада.

Накрая гладът довежда до повече от един милион умрели и до последвалата емиграция на още милиони ирландци. Емиграцията от германските страни също нараства, въпреки че Централна Европа не страда от масовото гладуване, което спохожда Ирландия.

Към 17 век картофът здраво се установява като основна храна на бедните в Европа, карайки по-богатите да го презират, въпреки че това постепенно се променя, когато Антоан-Огюстин Парментие убеждава крал Луи XVI в ценността на културата, с която е бил хранен в Прусия като затворник по време на Седемгодишната война. Супата „потаж Парментие“ и овчарският пай аши Парментие носят името на великия градинар. Към края на 18 век картофът става популярен във Франция благодарение на застъпничеството на Парментие.

Днес картофи растат широко във Великобритания, Германия, Чехия, Полша, Русия и други северни или източноевропейски държави, благодарение на способността си да растат в студени, влажни климати. Картофите участват в много национални ястия в тези райони. Тъй като расте толкова добре в Северна Европа, той може да е допринесъл за бързото увеличаване на населението ѝ през 19 век, но не и в други векове.

В Русия картофите отначало били посрещнати със съмнение — хората ги наричали „дяволски ябълки“, заради фолклора около нещата, които растат под земята или се свързват с мръсотия.