10 януари: Парламентът отхвърля втория вот на недоверие към кабинета Виденов заради зърнената криза

На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов. Вотът е предложен от СДС, а причината е зърнената криза.

Каква е предисторията, започнала през 1995 г. Годината не е добра за зърнената реколта в цял свят. ЕС, САЩ и Канада ограничават износа на жито. Това обаче не пречи на правителството на БСП да удължи срока за износ на зърно с един месец в разгара на лятото и да облекчи условията за експорт, като замени квотите с регистрационен режим. Това позволява на търговците да изнасят не само старо, но и жито от новата реколта, още преди да е ясно дали ще може да се осигури хлебният баланс.

10 януари: Парламентът отхвърля втория вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов заради зърнената криза

10 януари: Парламентът отхвърля втория вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов заради зърнената криза

Затова и през октомври 1995 г. се появяват първите признаци на дефицит. В началото нито една институция не дава смислено обяснение как зърното е изчезнало още преди да е приключила кампанията по прибиране на реколтата. Националната статистика, земеделското министерство и мелничарите се разминават в данните за засетите площи и ожънатите количества. Най-оптимистични са статистиците, а според мелничарите добитите количества са с няколко стотици тона по-малко от обявените от Министерството на земеделието.

Още в началото на юли браншът иска от тогавашния земеделски министър Васил Чичибаба да бъде спрян износът на пшеница, тъй като реколтата е значително по-слаба от очакваното. Вместо това зърното продължава да се товари на корабите. Картината се замъглява допълнително, тъй като голяма част от пшеницата е изнесена и под формата на брашно. Започва и спор изнесено ли е зърното или търговците го крият по складове и така изкуствено раздуват цената.

Кабинетът Виденов

Кабинетът Виденов

За капак и държавният резерв се оказва полупразен. Само за два-три месеца в края на лятото и началото на есента цената на житото се увеличава двойно. Расте и цената на царевицата, която става съпоставима с тази на чикагската борса.

Никоя цивилизована страна не изнася зърно през юли и август, това се прави най-рано през октомври, когато реколтата е събрана, разделена и остойностена, коментира в края на 1995 г. пред „Капитал“ тогавашният шеф на Софийската стокова борса Христо Миленков. Той изразява и опасения, че изнесеното ще се върне в България с голяма надценка. Което и става през 1996 г., когато дефицитът се покрива със скъп внос. Оттогава е и аферата „жито срещу петрол“.

Разследването по зърнената криза започва през март 1997 г. от главния прокурор Иван Татарчев още при служебното правителството на Стефан Софиянски. Следващият обвинител №1 Никола Филчев го взема на спецотчет като дело от голям обществен интерес.

Според тезата, която поддържаха двама главни прокурори, Васил Чичибаба е ощетил държавата с 66 млн. долара, тъй като, докато е ръководил Министерството на земеделието, от България са изнесени 990 хил. тона пшеница, въпреки че в страната са останали крайно недостатъчни количества. За лоши грижи по управлението на прогнозния баланс на житото се очакваше да бъдат повдигнати обвинения и на тогавашния премиер Жан Виденов. Причината са пет докладни записки на Чичибаба до Виденов, в които министърът предупреждава за предстоящия срив в зърнения баланс и предлага забрана за износа на пшеница.

Жан Виденов и Стефан Софиянски

Жан Виденов и Стефан Софиянски

Разследването е поверено на близкия до Филчев Михаил Дойчев и до обвинение срещу бившия премиер не се стигна. Преди Дойчев делото за зърнената криза беше поверено на Пламен Цанков и ревизия установи, че е престояло няколко години в чекмеджето му в Главна прокуратура.

По време на процеса Чичибаба е заявил, че зърнената криза е следствие от икономическото състояние на страната през 1995-1996 г., нестабилността на банките, неукрепналите митници и недоразвитите информационни системи.

Жан Виденов пък е разказал, че през 1995 г. и 1996 г. зърнените реколти са били сравнително слаби в световен мащаб. Освен това заради макроикономическите процеси в България постепенно се е формирала значителна разлика между вътрешните и външните цени на зърнените храни. Вследствие на това търговците са се демотивирали да продават на вътрешния пазар и е възникнал стремеж да се изнася или да се чака покачване на цените. Заместникът на Виденов Светослав Шиваров пък е заявил, че зърнената криза е била създадена изкуствено, и я определил като политическа акция.

Leave a Comment