Леко и светло да ти е, Коле!

Има и такива новини – невъзможи. Не, не тъжни, не съкрушителни, а невъзможни. Една такава обиколи вчера пространството – и виртуално, и реално. За смъртта на Кольо Карамфилов – този прекрасен човек, това усмихнато момче, този талантлив до болка художник, този светъл бохем, този добър и мъдър творец, оцелял в лошите дни на нашето изкуство, на нашата държава, на дните ни. Защото смърт и Кольо Карамфилов са оксиморони, по смисъла на взаимното си изключване.

Леко и светло да ти е, Коле!

Колето беше оптимист, горчив и тъжен оптимист. Въпреки всички разочарования, той си остана добър и мъдър, весел и щедър. Думата любов му отива много повече, отколкото думата смърт. Колето и любов са думи синоними. Да, има такива хора. Те идват за малко при нас, обикновените, изсипват своята добрина, талант и мъдрост, и си отиват. Там, където им е мястото. Тези, които са се докосвали до Кольо Карамфилов, които са пили и пели с него, които са слушали неговите мъдри бисери, отронили се между усмивките и наздравиците, могат да потвърдят това.

Колето беше добър човек. Един от малкото добри хора, които познавам в този град. Друг такъв добър човек беше Добри Тонев. Талантът може да се познае по това – да съумееш да бъдеш добър, да бъдеш човечен, да бъдеш мъдър, въпреки всичко.

С Колето никога не можеше да се скучае. Ексцентричният му вид, страхотното му чувство за хумор, мислите му, потопени в абсурдизъм, истината, казана чрез притча, алегория, добродушно намигване, смях. Това е той. И музиката, разбира се. Талантът на Кольо навсякъде беше чудовищен – като художник, като певец, като артист, като разказвач, като всичко, до което се докоснеше.

Леко и светло да ти е, Коле! Ще ни липсваш ужасно много!

Сбогуването с тленното тяло на художника ще се състои на 14-ти януари (вторник), от 11 часа в Градската художествена галерия в Пловдив, ул. „Княз. Александър I-ви” № 15. Погребението пък е предвидено за 13 ч. на Централни гробища – Пловдив.

Но съм сигурна, че Пловдив и цялата страна, както и всички, които познаваха Кольо, никога няма да се сбогуват с духа му. Или, както каза поетът Тома Марков вчера – „Довиждане, Кольо. И никога сбогом”.

А най-точно го каза самият Кольо Карамфилов – „Тоз, който падне на небето, той не умира…“