ЕК със силна критика в новия доклад за България

Критики към много слабия напредък за сметка на негативни практики в борбата с корупцията и съдебната система отправи Европейската комисия в актуалния си доклад за България. Той бе официално представен днес в Брюксел от говорителя на ЕК Марк Грей и обхваща периода от последните 18 месеца.

В 13-ия поред доклад от механизма за сътрудничество и проверка по темите съдебна реформа, борба срещу корупцията и срещу организираната престъпност преобладават негативните констатации. Изводът е, че „общият напредък все още не е достатъчен и остава несигурен“. Отправят се критики за слабости в съдебната система, за липсата на големи дела и присъди за корупция и срещу организираната престъпност, за скандалните политически назначения (вкл. на Пеевски), за политическото влияние над Темида. Отбелязва се, че тези слабости са се отразили и на общественото доверие, но и че „в обществото съществуват широки нагласи за реформа“.

В десетте страници са посочени и няколко положителни момента: подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността.

В доклада са отправени и няколко конкретни препоръки:

– да се реализира планът за действие за прокуратурата в зададените срокове;

– особено внимание се обръща на ефективното прилагане на съдебните решения;

– да се преодолее избягването на излежаването на наказанията;

– една институция да работи за борбата с корупцията;

– да се подобри работата по вземане на решения за борбата на конфликта на интереси; и др.

Следващият мониторингов доклад ЕК ще изготви след около година, посочи Марк Грей.

Това не е доклад за работата на настоящото или предходното правителство. Убедени сме, че сегашното правителство ще приеме сериозно този доклад и ще работим с тях за постигане на напредък, каза още той.

Не желаем да се прави пряка връзка между днешния доклад и присъединяването на България към Шенгенското пространство, коментира говорителят в отговор на журналистически въпрос.

Днес бе представен и докладът за Румъния, в който положителните констатации преобладават. И там обаче ЕК изразява тревога за независимостта на съдебната система.

ЕДНО КЪМ ЕДНО

(част от констатациите в доклада):

– „Общественото доверие в българската съдебна система не е високо.“

– „От юли 2012 г. са предприети някои значими стъпки. Процедурите за номиниране на висши магистрати са станали по-прозрачни за публиката и са налице по-постоянни усилия за справяне с някои от управленските проблеми в съдебната власт, като например корекция на дисбаланса с натовареността. Някои сериозни проблеми изискват действия – като например необходимостта да се запази от манипулации системата за разпределение на делата. През втората половина на 2013 г. не е имали директни атаки от изпълнителната власт към съдебната.“

– „Остават опасенията за зависимостта на правораздаването в България.“

– „Реформите от 2012 г. въведоха повече процедури за публичен избор във Висшия съдебен съвет. Но провеждането на този избор през есента на 2012 г. не демонстрира убедително открит конкурс, в който на преден план да са професионалните качества и почтеността.“

– „Като цяло ВСС трябва да предприеме още стъпки в посока на прозрачността.“

– „Днес ВСС не се възприема от широката общественост като автономен и независим орган, който е в състояние да отстоява ефективно независимостта на съдебната власт от изпълнителната и законодателната. Отговорността за защитата на независимостта на съдебната власт и следенето на обективното разглеждане на политически чувствителни случаи често пада върху гражданското общество. ВСС трябва да приеме това за основен приоритет и да въведе прозрачни процедури за последователно разглеждане на проблемите, когато те възникнат. Това също подсказва необходимостта от по-последователна политика по отношение на медиите.

– „Една от основните области, които влияят на общественото мнение в областта на правоприлагането и правосъдието, са назначенията, превърнали се във фокус на политиката и медиите. Загрижеността, че важни обществени назначения се вземат непрозрачно и с в интерес на силни икономически и политически групи, се подсилва от няколко нашумели назначения преза изминалата година. Конкретни примери са неуспешните назначения в Конституционния съд и Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). И в двата случая кандидатите в крайна сметка се оттеглиха, но в наследство останаха опасенията за начина, по който работи системата. Това са само най-емблематичните случаи. Други резултатите срещнаха по-малка съпротива, но процесът показа, че непрозрачното вземане на решенията надделява над формалните процедури въпреки предприетите стъпки в тази посока.