БАН: Четири пъти по-скъпа земя за 10 г., 18% от нивите с нови собствениците
Икономистите смятат, че липса на кадастър не позволява събирането на поземлен данък
Най-скъпата реформа в България е връщането на нивите на собствениците. То е глътнало 400 млн. долара, без да се броят заплатите
За последните 10 години пазарът на земеделска земя е бил най-динамично развиващият се у нас. Данните сочат,
че от 2004 г. до 2013 г. около 18% от нивите са сменили собствеността си, като цената им е нараснала 4 пъти. Това съобщи доц. д-р Огнян Боюклиев от БАН в публичната си лекция на тема: „Земеделската земя в България – организация на ползването, регулации, възможност за въвеждане на поземлен данък”. Лекцията се проведе в рамките на дискусионния семинар АгорА, където учените от Института за икономически изследвания при БАН обменят мнения по актуални икономически и социални въпроси.
Средно с по 6 на сто расте и годишната рента върху земята, като увеличението следва размера на субсидиите, които земеделските производители получават от Европейския съюз. Финансовата помощ от Брюксел през 2007 г. е била 15 лева, а през 2013 г. – 31 лева, като за този период рентата е скочила от 10 на 31 лева, подчерта доц. д-р Боюклиев.
Липсата на кадастър е основната причина, поради която дори и да се въведе данък върху земята, той няма как да се събере и да влезе в държавната хазна.
Статистиката сочи, че обработваемата земя у нас е около 54 млн. дка, раздробена на 25 млн. парчета. Собствениците им са близо 3.5 млн. души, които няма как да бъдат открити без кадастрални планове, подчерта доц. д-р Боюклиев. На базата на пазарната цена на земята и други коефициенти той е изчислил, че приходите в хазната от поземлен данък няма да надхвърлят 200 млн. лева. При липсата на актуален регистър на поземлената собственост, събираемостта на този данък е съмнителен, смятат икономистите на БАН.
Връщането на земеделската земя е най-скъпата реформа у нас, каза доц. д-р Огнян Боюклиев. По думите му за периода от 1992 г. до 1998 г., са изхарчени 400 млн. щатски долара за връщане на собствеността върху земеделските земи, без да се броят заплатите 300 чиновници в Министерството на земеделието и храните и други 900 членове на поземлени комисии в страната.