Невероятната Татяна Лолова навършва 80 години

На 10 февруари голямата наша актриса Татяна Лолова навършва юбилей – 80 години.

Татяна Лолова е една от най-популярните и обичани български драматични и киноактриси. Известна е главно с комичните си роли, както в киното, така и на театрална сцена. Голямата наша актриса е родена на 10 февруари 1934 г. в София.

Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е българин.

Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955-1956 г. играе в театъра в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 г. е в театър „София“.

Тя е ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Татяна Лолова е автор на автобиографичната книга „1/2 живот“.

Професор Любомир Тенев казва за нея: „…в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно, задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.”

А ето какво казва и самата Татяна Лолова:

Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе?

Играла съм ролята на майка още като 18-годишна студентка. Нищо не ми пречи на тази възраст да изиграя много по-младежка роля. Не ми се иска да се ограничавам в собствената си възраст и във възрастта на героините. — в-к „Дума“

Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.

Понякога съм лимон, друг път – портокал.