13 февруари: Комунистическа терористична група убива Никола Милев и Христо Луков

На 13 февруари 1925 г. комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.

Проф. Никола Илиев Милев е виден български историк, публицист, държавен деец, дипломат и участник в македонското революционно движение. Роден през 1881 г. в с. Мокрени, днес в Гърция. Завършил История в Софийския университет. Специализирал във Виена.

В периода (1914-1923) е редовен доцент по нова история в Софийския университет, а от 1923 година е професор. Научните му изследвания обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ – от VII век до времето на българското Възраждане.

Автор на изследванията: „Кубрат от историята и Кубер в „Чудесата на св. Димитрия Солунски“, „Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век“, „Католишката пропаганда в България през XVIII век“, „Един неиздаден документ за българската история (1597)“, „Факторите на Българското възраждане“, „Български лични и семейни имена от XVII век“, „Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557-1615)“, „Историческите връзки между българи и поляци“,
„Парчевич и Владислав IV, полски крал“.

През 1918 г., като директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията, се противопоставя на установения след Първата световна война земеделски режим и е сред основателите на партията Народен сговор. Като председател на Дружеството на столичните журналисти защитава свободата на словото и печата, а като първомайстор на масонската ложа „Зора“ се застъпва за каузата на македонските българи и за автономна Македония. Независимо от отрицателното си отношение към политиката на Стамболийски, той е включен в българската делегация на конференцията в Лозана през 1922 г.

Включен в проектосъстава на деветоюнското правителство като министър на външните работи, но се отказва поради опасения от реакцията на КСХС и Гърция. Народен представител в 21-во ОНС.

Бил е съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева.
В редовете на ВМОРО се включва още като ученик, но по-активно се намесва в живота на организациите на македонските българи след 1919 г. Участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно на периодичния печат на македонските българи.

Заедно с професорите Любомир Милетич и Иван Георгов, той е съветник и близък сподвижник на Тодор Александров. Един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и другите македонски организации, той се противопоставя на Майския манифест.

През 1924 г., във Виена, група македонски дейци, свързани със съветските служби, взема решение за убийството на Никола Милев. Смята се, че той е един от основните идеологически противници на Коминтерна и неговите привърженици в македонското движение. Изборът е одобрен от Станке Димитров и ЦК на БКП.

По решение на Специалната наказателна тройка (ЧЕКА) в състав Станке Димитров, Иван Минков и Вълко Червенков, терористичната група на Петър Абаджиев подготвя покушението над проф. Никола Милев, което е извършено на 13 февруари 1925 г. в центъра на София.

На 13 февруари 1943 г. комунистическа терористична група ликвидира генерал Христо Николов Луков.

Ген. лейт. Христо Николов Луков е български офицер и политик. Основател на Съюза на българските национални легиони. Бивш министър на войната. Роден през 1888 г. във Варна. Завършил Военното училище на Н.В. с чин подпоручик.
Участва във войните за национално обединение (1912-1918) като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и артилерийско отделение.

След войните е командир на артилерийски полкове, началник на Артилерийска стрелкова школа, командир на 2-ра и 3-та пехотна дивизия.
Министър на войната (1935-1936) в правителството на Г. Кьосеиванов.
Произведен в чин генерал-лейтенант през 1938 г. От 1942 г. е ръководител на Съюза на българските национални легиони.

Кавалер на: орден за храброст 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас; орден „Св. Александър“ 4-та степен с мечове и 3-та степен без мечове; орден „За военни заслуги“ 1-ва степен; Германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен. Автор на статии и студии на военна тематика.