Търговец към Явор Гечев: Трябва ли да убиете зърнопроизводителите!

Новата Селска програма е намалила 2.5 пъти средствата за закупуване на техника, въпреки че според официалните данни около 80% от машините са над 10-годишни

Привидно дружелюбната отначало среща между зърнопроизводителите и зам.-земеделския министър Явор Гечев прерасна в остър сблъсък днес по време на кръгла маса в Международния панаир в Пловдив. Темата на дискусията бе „Състояние на машинно-тракторния парк и преглед на ПРСР 2014-2020“.

Явор Гечев трябваше да разкрие най-важните моменти в новата Програма за развитие на селските райони. След като го изслушаха 10-15 минути, зърнопроизводителите обявиха, че е по-добре да се премине към дискусия. Нали аграрното министерство представи намеренията си за ПРСР документално в сайта на министерството?

Гечев се съгласи и въпросите започнаха.

И като че ли всеки следващ участник, който влизаше в дискусията, увеличаваше тона. Кулминацията бе при изказването на Тодор Николов, представител на БТПП и на БАТА.

Николов попита: „Някой досега сетил ли се е в министерството да направи анализ, ама сектор по сектор, на това какви резултати са дали вкараните до момента пари? Сега искате двойно да намалите парите за зърнопроизводителите. Трябва да дадете ясен отговор: Трябва ли да наливате пари в губещи сектори. Дали няма да е по-ефикасно да продължим да внасяме месо, вместо да влагаме средства в животните. Българските телета дават по-малко месо от френските телета, каквото и да правим. Затова питам: Трябва ли да убивате сектора, като намалявате двойно парите за него?“

Тодор Николов всъщност не е от Националната асоциация на зърнопроизводителите, не е и производител, стана ясно по-късно, защото той пропусна да се представи.

Явор Гечев опита да обясни, че при вътрешнообщностните доставки много често се вкарват меса, които по някакъв начин минават без да се облагат с ДДС и така цените им стават значително по-ниски от тези, на които търгуват българските производители.

Николов прекъсна зам.-министъра: „Не искам да бъда културен!“,

заяви ядосано той и разпалено обясни, че въпросът не е в ДДС-то.

Когато отново успя да вземе думата, Гечев посочи, че и ние имаме българска порода за месо – Сиво искърско говедо, но че от нея има едва 3000 животни. И, че цената на българското месо е по-ниска от тази на вносното.

Но не животновъдството бе тема за Кръглата маса, а техниката.

Зам.-председателят на НАЗ Радослав Христов посочи, че като цяло средствата за новата ПРСР са намалени с около 11%. Само че редукцията, която е направило земеделското министерство е изключително небалансирана. През миналия програмен период са предвидени 480 милиона евро за закупуване на земеделска техника. През новия обаче те са орязани на 200 милиона.

„Намалението е 250%“, обобщи Христов.

Явор Гечев разказа, че на шега се е опитал да сметне колко средства са необходими на българското земеделие, за да дръпне напред през новия програмен период. Изчислил най-грубо, че между 16 и 18 милиарда евра може би ще са достатъчни. (От залата се обадиха: Малко ще е!“) Зам.-министърът посочи, че новата програма набляга на семейните ферми. Дори не толкова на младите фермери, тъй като е пълно с примери за кандидати, които не са имали намерение да развиват земеделие, но са представили проекти, за да вземат пари. Той обърна внимание на това, че България трябва да си съхрани националната генбанка и да се даде възможност за съживяване на животновъдството. („Преди 25 г. имахме 10 милиона овце, а сета са 880 хиляди.“)

Няколко подотрасли буквално катастрофираха,

продължи Гечев  и посочи зеленчукопроизводството, овощарството и оранжерийното производство.

Зам.-министърът посъветва зърнопроизводителите да инвестират и в други дейности, така че да има по-висок принаден продукт. Например – да станат и животновъди. Освен това той посочи, че след 6 месеца усилия е постигнат пробив на китайския пазар и в момента Изтокът е отворен за неограничени количества българска люцерна.

Новата мярка „Инвестиции във физически активи“ е с бюджет, който представлява една трета от общите средства на ПРСР. (Новата мярка е обединила старите 121, 123 и 125.) Преките инвестиции в селското стопанство през новия програмен период са с таван от 3 милиона евра, толкова е определеният максимум и за инвестиции в преработвателния сектор. Предвидени са до 500 000 евро за закупуване на техника. Ако обаче поне 10 кандидата се обединят в сдружение и разработят проект, предвиденото финансиране вече е до 750 000 евро, като 60% от сумата е чиста субсидия. Ако пък са се сдружили 20 фермера, таванът става 1 милион евро.

Темата за земеделската техника у нас започна с доклад на Иван Гайдаров, директор на Контролно-техническата инспекция. Според изнесените данни

в страната към 31 декември 2013 г. има 66 561 колесни трактора и 10 719 зърнени комбайна.

Само през 2013 г. са закупени 1504 трактора и 253 комбайна. Като цяло обаче машините на възраст над 10 години са обезпокоително много. При тракторите те са 79.6%, а при комбайните 76.9%.

Председателят на асоциацията на търговците на техника БАТА Веселин Генев допълни данните и с цифри за силажокомбайните. Тези, на възраст над 10 години, представляват 95.6%. Ако в Европа енергонаситеността в земеделието е 240 kW/100 ха, то у нас същият показател е 140 kW/100 ха.

Генев настоя министерството да създаде национална стратегия за модернизиране на технопарка със срок на действие не по-кратък от 15 години.