13 години без Добромир Тонев

На 24 март се навършват 13 години откакто Добромир Тонев – светлият поет и бохем, чието име завинаги ще бъде свързано с Пловдив, отиде на „свиждане със светлината“.

Добромир Тонев е роден в Ямбол на 15.10.1955 г. Завършва средно образование в родния си град и българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Участва в студентския литературен клуб „Гео Милев“.

Повече от двадесет години е редактор в ДИ „Христо г. Данов“, Пловдив. Първата му стихосбирка „Белег от подкова“ (ДИ „Хр. г. Данов, Пловдив, 1979) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с националната награда за дебют в конкурса „Южна пролет“ и поетът става най-младият член на СБП.

Следват стихосбирките Нежна машина“ (ДИ „Хр. г. Данов, Пловдив, 1984) – награда на СБП за поезия;
„Свиждане със светлината“ (Издателство „Български писател“, София, 1990); „Арго“ (ИК „Хр. Ботев“, София, 1994) – награда „Пловдив“ за литература; „Под седлото на Пегаса“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, 1998) – поетически шаржове на известни пловдивчани.

Искрящ от хумор е и веселият „пътепис“ „Крахът на един кокошарник“ (Издателство ПРИНТЕС, Пловдив, 2000);
„Голямата лудница“ включва последните стихове на поета и е издадена посмъртно през 2002 г. от издателство „Захарий Стоянов“, София.

Посмъртно излиза и книгата с фрагменти „Обратната страна на иконата“ (ИК „Хермес“, Пловдив, 2001, български/английски). В превод на Добромир Тонев е и първото томче със стихове на Владимир Висоцки в България – „Нерв“ (1984).

Редактира множество книги, съставител е на няколко сборника („Поетически сборник“ – 1998, „Антология на пловдивската любовна лирика“ – 1996, „Друга вода“ – 1998), журира национални литературни конкурси.

Ръководи литературен клуб „Гео Милев“ към Пловдивския университет. Основава и ръководи Поетична академия със седалище в Пловдив, днес носеща неговото име.

Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език.
Номиниран е в европейския конкурс за поезия – Рим, 1996.

Умира от инфаркт на 24.03.2001 г. в Пловдив.

* * *

На какво се учудвам, не зная –
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

Добромир Тонев