Търговските вериги накараха фермерите в Чехия и Индонезия да се групират

Анализ на  ефектите от навлизането на  модерната търговия на  пазара на храни и напитки в България (със съкращения)

 Николай Вълканов, икономист, Институт за пазарна икономика

Съществува набор от доказателства, че възходът на търговските вериги влияе позитивно върху хранителната  индустрия  като  цяло  (особено  от  гледна  точка  на  потребителя),  а  и  върху веригата на доставки. Те стимулират конкуренцията, ефективността, иновациите, потребителския избор, пазарната експанзия и връзките с други сектори на икономиката, а също подпомагат транфера на знания и умения.

Тук стигаме до въпроса как в този процес да се включат малките и средни производители и доставчици, за които промяната е трудна. Истинското предизвикателство започва, когато търговските вериги спечелят такъв пазарен дял, че традиционната търговия се види принудена да прилага подобни на техните изисквания към доставчиците, за да остане конкурентна.

Интересeн пример за реакция в това отношение е Чехия

Там изискванията на веригите за количество и разнообразие на продуктите се превръщат в движещ мотив за създаването на организации на производителите на плодове и зеленчуци. Тези организации спомагат за преодоляването на проблемите с недостатъчния обем на продукцията и липсата на инвестиционен капитал у малките производители. Участниците в подобни организации се ползват  от   обща   инфраструктура  за   съхранение,  сортиране  и   пакетиране,   както   и   от нарасналата пазарна сила в преговорите с веригите.

Сътрудничеството  между  международни  търговски  вериги  и  местни  фирми  би  могло  да обхване цялата верига на доставки. Един пример в това отношение е Индонезия, където група от организации на малки производители на пъпеши (Makar Buah), верига супермаркети (Carrefour), компания за семена и препарати (Syngenta), специална правителствена програма и специализиран търговец на едро (Bimandiri) затварят веригата производство-доставка- реализация.

Изследване върху влиянието на модерната търговия в България, Полша и Румъния показва определена промяна в потребителските нагласи в периода 2000-2010 г., дори сред населението на селските райони. Расте делът на покупките на основни хранителни стоки, преработена  храна  и  вино  от големите  вериги.  По-малък  остава  делът  на  веригите  в продажбите на месо и млечни продукти. Що се отнася до покупката на плодове и зеленчуци, традиционните канали на търговия остават предпочитани десет години след навлизането на големите вериги на пазара. Като основна причина за смяна на мястото за покупка на основни и преработени храни в изследването се изтъкват по-ниските цени във веригите, т.е. по-бедните слоеве от населението имат полза от експанзията на модерната търговия.

Друг съществен ефект от потребителска гледна точка е качеството на стоките. Редица проучвания показват, че качеството на продуктите в големите вериги е по-високо от това в традиционните канали за търговия.

Модерната търговия обикновено налага свои стандарти, които често надхвърлят държавните

такива в съответните държави. В България, Полша и Румъния качеството е другата важна причина освен цената, поради която потребителите насочват част от покупките си към веригите10.

През 1990 г. общият брой на търговските обекти е бил 15 000, през 1995 – 40 000 (Бошнакова, 2003 г.), а към края на 2012 г. – над 47 000.

Малките български вериги отдавна търсят решения, с които да останат конкурентни в променящата се среда, обусловена от бързото навлизане на чуждестранните формати за модерна търговия. Първото начинание в тази посока е обединението на 25 местни вериги през 2003 г., с което се поставя началото на ЦБА – една от Топ 10 компаниите в търговията на дребно с храни и напитки в момента. ЦБА работи на принципа на франчайз и е една от бързо растящите вериги по брой на обектите – от 86 при създаването до 132 към края на 2013 г., като през този период компанията е минала и през известна консолидация на мрежата си.

През 2013 г. 30 магазина от Велико Търново и областта се обединяват под общата шапка на марката „Екомаркет”. Целта е да договарят общи условия за доставки, постигайки по-ниски крайни цени за клиентите. За улеснение на доставките предприятието закупува собствена складова база.

На пазара присъства и веригата от малки магазинчета на Българския централен кооперативен съюз „КООП”, която обхваща над 800 обекта в цялата страна, концентрирана основно в села и малки населени места. Взаимният инвестиционен фонд на съюза осигурява необходимите капитали за инвестиции в обновяване на магазините и оборудване. Обединението се стреми да не изостава от конкуренцията и изработва собствена програма за лоялни клиенти, като развива и активна рекламна кампания в медиите.

Кеш енд кери форматът Метро също подема инициатива за развитие на малките магазини в страната с партньорската програма „Моят магазин” на принципа на франчайза. Тя е насочена към обекти между 40 и 150 кв. м. търговска площ, на които предоставя определен пакет от услуги като анализ на пазарната среда, препоръки за оптимизиране на асортимента и за подредбата на стоките в магазина, обучение на персонала и др. Изискването към участниците в програмата е да включат в асортимента си определен процент собствени марки на Метро.

Може би

най-трудният за оценяване ефект е върху местните доставчици и производители.

На този етап е невъзможно да се определи има ли такива, които са спрели дейност, защото не са могли да отговорят на изискванията на веригите, както и дали това е основната причина или свитото потребление и/или изострената конкуренция, например. Съществени методологически трудности стоят и пред определянето на процента български стоки, които се продават във веригите. Остава да виси въпросът кои стоки следва да се дефинират като български – тези, закупени от български доставчици (фирми, регистрирани в България) или от доставчици, чиято собственост на капитала е българска? Или тези, в чийто продукти основната вложена суровина е с български произход? Или пък тези, които използват български суровини и чийто капитал е основно местен? Вероятно последният вариант би бил най-приемлив, но обемът на едно подобно изчисление е толкова голям, че няма как да се вмести в настоящото изследване.

За целта на настоящото изследване се придържаме към първия критерий, който, макар и несъвършен, позволява намирането на релевантни данни. По обобщена информация от Сдружението за модерна търговия може да заключим, че средният дял на оборота в Топ 10 веригите, който се пада на стоки, доставени от български производители или дистрибутори, се движи около 72% в периода 2007-2013 година.

Чисто индикативно делът на вносните храни и напитки според Стандартната международна класификация (SITC) в търговията на едро за същия период е средно 19,4%, а в търговията на дребно – 28,8%. В допълнение, делът на стоките, които се търгуват най-много в големите вериги – готовите храни за консумация, е едва 8,2% от вноса средно за периода. Съответно стоките, които се реализират основно през традиционните канали на търговия – плодовете и зеленчуците, държат среден дял от 18,7% от вноса за периода. Иначе казано, твърдението, че големите вериги продават основно вносни стоки, е много трудно защитимо.

Възможностите, които големите вериги дават на българските си партньори, вече бяха изброени по-горе. Тук ще повторим основните – достъп до голям и гарантиран пазар и възможност за по- голяма печалба от икономии от мащаба. От тези преимущества се ползват големите производители и доставчици.

В цели продуктови групи българското производство е абсолютен монополист

или  държи  значителен  пазарен  дял  (като  например  охладено  и  замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница и пр.).

Това далеч не означава, че малките и средни производители нямат място в търговските вериги или на пазара като цяло. Предизвикателството към тях в момента е сдружаването – общото предлагане, пласиране и инвестиции са възможност да стъпят в големите вериги, а нишовото производство и таргетиране на определени потребителски изисквания би им гарантирало трайно присъствие в по-малките търговски обекти. Във всеки случай ще са необходими значителни усилия за адаптиране към конкурентната среда, но от това ще спечелят както производители и доставчици, така и потребителите

 

8	Пени	Rewe Group	Germany	2009	47	48
9	ЦБА	ЦБА	България	2003	156	132
10	Т Маркет	Максима груп	Литва	2005	33	43