На Гергьовден първото родено агне се пренася в жертва на Св. Георги
За Гергьовден обичаите и обредите се свързват преди всичко с грижите за добитъка в началото на животновъдната година. Голяма част от тях се извършват при кошарите, на зелените поляни, на нивите, край реките и изворите.
Важен момент на Гергьовден е първото обредно издояване на овцете. Първа се дои овцата, която най-напред се е обагнила. Нейното агне се пренася курбан на свети Георги. В Западна България първото мляко се оставя край огнището, където се крие духът на прародителя и играят хоро покрай него.
На Гергьовден се раздава прясно мляко, сирене и месо за мъртвите. Обредното изливане на първото мляко се извършва в земята или в реката. Символиката с реката е, за да тече млякото на овцете като реката, т.е. като водата.
Първото обагнило се агне през годината се пренася в жертва на свети Георги. Това е важен момент от празника и се извършва от най-възрастния мъж в къщата. Той е празнично облечен и закичен с китка. Отлъченото от майка си агне се почиства и сресва. Окичва се с венец. Преди обаче да го заколят, то трябва да бъде захранено символично с трици, сол и трева. Триците означават плодородие през годината, солта е за ситост, а тревата я свързваме с изобилна паша за овцете.
За да не влизат лошотии и магии в къщата с кръвта на закланото животно се намазват стената и прага на къщата. Децата и добичетата пък се бележат по челото и брадичката, за да са здрави.
За Гергьовден се приготвят обредни хлябове и гергьовски краваи. Символично върху тях се изобразяват овце и агнета, кошара и овчар. По традиция на Гергьовден се изпълняват и обредни хороводни песни. Основният сюжет в песните е свързан със свети Георги, който наглежда посевите.
На Гергьовден се обикалят нивите и се бодват в тях разлистени клонки. Според този обред силата на разлистеното клонче се предава на нивата, за да се увеличи плодородието й. В Южна България стопанинът къса двойно изкласилите стебла. Занася ги в хамбара си, за да не може да се направи магия на нивата му.