Омръзналите ни магьосници в новия спектакъл Европейски избори

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Обичаният ни  осемхилядолетен град  пак е облепен с фотоси на кандидати за Европейския парламент. Като капки вода  еднакви групови снимки. В средата е босът, от двете му страни –  най-близките му, следва периферията. Наети са специалисти да представят кандидатите по-умни, отколкото са, по-красиви, отколкото са и по-нравствени и почтени, отколкото са. Режисирали са снимките, провокирали са усмивките, помъчили са се да поприкрият дефектите в лицата и фигурите. Това им  е работа на хората, лошо няма. 

В нашия древен и красив град  от години има една голяма мъка.

Един голям  и някога красив стадион неумолимо се превръща в руини. Най-напред беше „Девети септмеври”. После беше прекръстен „Пловдив”. Ако сега трябва да бъде назован с актуално име, трябва да бъде наречен „Развалина”.

В нашия европейски град с древни традиции от години е прекъсната автомобилната връзка между районите му „Западен” и „Южен.” Защото границата между тях е ж.п. линията за София, а отдавна вече е лудост да се преминава тя, като се вдигат и пускат бариери. Десетки и стотици хиляди  автомобилистите  изминават по няколко километра заобиколен път.

В нашия град по времето на соца бе построен най-добрият на Балканите канал за гребни спортове. За да домакинства обаче сега Пловдив на по-мащабни  такива международни първенства, е нужен още един тренировъчен канал.

Над 90 процента от пенсионерите живеещи в нашия град, а и в цялата страна, са с нищожно малки пенсии. Малки са и заплатите на почти всички работещи и служещи. Оскъдни са помощите за безработни в нашия град и в цялата страна, а те безработните стават все повече.

Стадионът, връзката „Модър”-„Царевец” и вторият гребен канал са

илюзионистките номера, които  политиците ни фокусници разиграват

преди изборите за местни органи на властта. Вече няколко мандата.

 

С магическото повишаване на заплатите и пенсиите политическите илюзионисти  забавляват наивната си публика  преди изборите за български парламент. Европейските избори са сравнително нов псевдополитически спектакъл и може би затова все още нямат свой коронен номер. Тези избори много малко трогват българските избиратели. И за да не са съвсем празни урните, винаги  много се говори, че европейските избори са тест за следващите нашенски си избори. Изглежда, че по този начин се  оправдава  използването на  редовните политически илюзии и в  европейските предизборни кампании.

Нашенските  синдикати и синидкалисти  също се стараят да се чува гласът им в тези предизборни кампании, макар и както се чува гласът на малката пръчка на тъпана. Синдикатите поискаха преди изборите за Европейски парламент  значително увеличение на заплатите и пенсиите. Те знаят, че това няма как да стане, но  ако  си мълчат, съвсем ще бъдат забравени.

Не  е известно дали историята  ще му прости като на начинаещ, но най-новият ни политик, който назова общественото ни и държавно разложение „цензура“ и тръгна да се бори с нея, реши да обещава съвсем наши български, битови  неща, за да го изберат за евродепутат.  Коронният му номер е безплатното здравеопазване на децата, старците, инвалидите и бедните. И той не може да не знае, че

като се каже бедни, се разбира  най-малко три четвърти от народонаселението

на държавата ни и при разграбените здравни фондове няма как да стане действителност неговата илюзия. Но тези, на които е платил да го изкарат по-умен, по-красив и по-морален, отколкото е , са му казали да обещава. И той обещава.

Може и изборната мрежа да е много рядка, много прогнила  и много прокъсана от лъжите на успелите политици и сълзите на излъганите избиратели, но винаги в нея се хващат достатъчно риби. Които да нахранят за следващите 4 мандатни години хитрите политици.

Само не питайте къде е народната съвест, т.е. интелигенцията и медиите,

будителите  на народа. Ще предизвикате смях, за който през целя си професионален  живот мечтае клоунът на цирк „България”.

Интелигенцията или е  отвратена, или помага на някакви мними реформатори да направят ново политическо богуугодно заведение със стари и много мними политически девственици.

Медиите усърдно показват, внимателно изслушват и  щедро пожелават успех в политическото поприще на  всякаквите кандидати. Ако ги попиташ защо го правят, като се вижда и с невъоръжено око несъстоятелността на повечето политически изблици, ще кажат: защото сме задължени по еди кой си закон, по еди кой си параграф  и по еди коя си алинея. Истината е, че го правят за пари. Сега е тяхната жътва. Всеизвестно е, че дори и обществените медии у нас не се гнусят от рекламите, дори и от политическите.

Медиите  услужливо забравят след изборите и през цялото времетраене  на мандата, че властниците са взели властта, като са обещавали  да възстановят стадиона, да построят втори канал, да свържат двата градски района с удобен автомобилен път, да поувеличат заплати и пенсии. Но не го правят по време на властта си. Защото не могат, а не толкова, защото не искат. Изводите май не могат да бъдат повече от един, а той е, че и медиите разиграват тези карти  само предизборно. Когато за това им се плаща.

В общества като нашето, т.е. корумпирани на максимум,

разкриването на истината е в полза само на бедните. А те  нямат с какво да възнаградят  разкрилия тази истина.

Тежки думи, но този, който може да обясни с по-леки упадъка на обществото ни, да заповяда. От сърце ще му се радваме.

Миналата година по това време центърът на София вреше и кипеше от протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Един художник зографиса на един столичен калкан образа на Дядо Добре от с. Байлово, когото нарекохме жив светец, защото живее като отшелник пустинник в столицата и събира пари за възстановяването на храмове. Ореолът около Дядо Добревия образ е съставен от красиво изписаните думи доброта, честност, чистота, смирение, великодушие, вежливост, сдържаност, добронамереност. Известната ни писателка Теодора Димова, дъщеря на още по-известния ни писател Димитър Димов, написа възторжен материал за тази икона, като дебело подчерта, че точно тези добродетели липсват на  мерзкото правителство на Орешарски. И точно тази липса предизвиква и стимулира протестите. Почти всички медии аплодираха това мнение.

Тази година за „Достойни българи 2014”,  рекламна инициатива на обществената телевизия и голям столичен ежедневник, бяха обявени Дядо Добре и Иванка Петрова, майка на загиналия в Кербала преди 10 години боец Антон Петров. Дядо Добре, защото продължава да е жив светец, а Иванка Петрова, защото дава коледна стипендия на дете от училището, където е учил загиналият й син. Медиите тържествено обявиха, че премиерът Орешарски е връчил наградата на г-жа Петрова с пожеланието всички българи да станат добри.

Като Дядо Добре добри!

Почти всички медии аплодираха това пожелание.  Можем да предполагаме, че самият Дядо Добре има общение с Бога и той го е посъветвал да не ходи на награждаването, защото е дяволска измислица.

Следете и ще се  уверите, че нито медиите, нито канените в тях като анализатари и коментатори представители на родната интелигенция, ще направят и най-малкият опит да обяснят как г-н Орешарски от олицетворение на злото за една година се е превърнал в почти божествената институция, на която е предопределено свише да награждава доброто. Както десет години никой не счете за нужно да обясни на народа си, защо трябваше Антон Петров да жертва младия си живот за чужди интереси в далечен Ирак.

Обичаният ни осемхилядолетен град е облепен с предизборни фотоси на кандидати за Европейския парламент. Еднакви групови снимки, в средата – босът, до него –  приближените му, следва периферията. Дори и дълго да се вглеждате в тях, както се гледа икона, няма  да съзрете образа на Дядо Добре.

Още от автора: Да се срамуваш, за да изпъкнеш – това е срамното

Поетите да мечтаят, старците да копаят

 Най-чудният човек на земята е българинът

Бог да бие сива кукувица, и тази година ни закука накриво

Отново малък проблем в селското ни битие, мъмрят ни от Европа

Да не би пък плутокрацията да си отглежда от нас варвари?