14 май: Създадена е Военно-политическата организация на Варшавския договор

На 14 май 1955 г. България заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор.

Варшавският договор или официално Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ е основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, наречен Организация на Варшавския договор (ОВД) е основан за противопоставяне на възприемания като заплаха съюз НАТО (основан през 1949 г.), подбудено от включването на “повторно военизираната” Западна Германия в НАТО в ратификацията на Парижките споразумения. Договорът действа през Студената война и след рухването на комунизма в тогавашна Източна Европа страните започват да се оттеглят, а съюзът официално е разпуснат през юни 1991 г.

Договорът е подписан от всички социалистически страни от Централна и Източна Европа без Социалистическа федеративна република Югославия, която не подписва споразумениетo, защото след прекратяването на отношенията със Сталин през 1948 г. (което позволява политическата независимост на Москва) и поради идеите на Тито, решава да заеме неутрална позиция. Членовете на Варшавския договор се задължават да се защитават един друг, ако един или повече от тях е нападнат.

Договорът също така посочва, че отношенията между подписалите се се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост. Това обаче е нарушено с намесите в Унгария и Чехословакия. Силите на Варшавския договор са използвани по време на Пражката пролет през 1968 г., когато нахлуват в социалистическа република Чехословакия, за да се сложи край на демократичната реформа, която по това време правителството се опитва да въведе.

Основните действия на Пакта в страните-членки са насочени към намесата във вътрешните бунтове – опити за оттегляне от Пакта от другите страни претърпяват неуспех няколко пъти. Например по време на Унгарската революция от 1956 г., правителството ръководено от Имре Наги обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. В отговор, съветски войски нахлуват в Унгария и смазват бунта за две седмици, използвайки Варшавския договор за оправдание. Силите на Варшавския договор са използвани няколко пъти, като по време на Пражката пролет от 1968 г., когато те нахлуват в Чехословакия, за да сложат край на реформисткото движение водено от правителството на Александър Дубчек.

Вaршавският договор се състои от 11 члена и едно въведение. Договорът е преведен на четири езика: немски, руски, полски, чешки. Разпространен е във всички страни, независимо от тяхната социална и политическа система.

Страните от НАТО и Варшавския договор никога не са воювали една срещу друга. През декември 1985 г. съветският генерален секретар Михаил Горбачов предлага така наречената Доктрина “Синатра”, която заменя доктрината “Брежнев” и според която централноевропейските страни ще получат самостоятелност. Когато става ясно че Съветският съюз няма вече да използва сила, за да контролира страните от Варшавския договор, през 1989 г. в Централна Европа започва поредица от бързи промени и комунистическите режими в централна и източна Европа падат.

Новите правителства в Централна Европа не поддържат Варшавския договор и през януари 1991 . гЧехословакия, Унгария и Полша обявяват, че ще оттеглят подкрепата си на 1 юли с.г. България подкрепя искането през февруари и става ясно, че Договорът на практика е мъртъв. Договорът официално е прекратен на среща в Прага на 1 юли 1991 г.